В този момент Матеус, който погледна към горния край на улицата, забеляза рота от националната гвардия, която приближаваше бавно.
– Вижте, братя – посочи той, – тези хора са изпратени, за да ни избият... Ще се отбраняваме до смърт.
Народът бе опиянен, показваше юмруци на националната гвардия, търсеше камъни, които да хвърля по нея.
– Не, не тук. Не бихме издържали и пет минути – извика Матеус. – Елате!
Работниците го последваха. Имаха нужда от водач и избраха този човек, който говореше за убийства. Стигнаха тичешком до улица "Рим". Точно в този момент три големи празни коли минаваха по улицата. Тайният агент хвана първия кон за повода и въпреки протестите на кочияша, заповяда на хората си да разпрягат, след което успокои мъжа:
– Отведи конете си... Народът се нуждае от коли. Ще ви ги плати, ако победи.
После посочи на работниците улица "Палю", която бе срещу тях, и добави:
– Бързо, закарайте колите там и ги преобърнете така, че да затворят улицата... Потърсете в съседните дюкянчета, вижте дали няма нещо, за да укрепим барикадата.
За пет минути преградата бе издигната. Бе направена само от три коли и няколко празни бъчви, открити от бунтарите в съседния зимник. Невъзможно бе да се мисли, че тя ще ги предпази, но въстаниците бяха обезумели от гняв, не мислеха, че са без оръжие и че щяха да ги надупчат с куршуми, без да могат да отвърнат.
Матеус се радваше мълчаливо. Всъщност нямаше да се сърди, ако убиеха някои от добрите му приятели, работниците, които от четири месеца му досаждаха ужасно с хуманните си речи. Впрочем трябваше да има поне един труп, за да бъде осигурен успехът на плана му. Ето защо самият той бе се постарал барикадата да бъде пълна с дупки, откъдето да могат да минават куршумите.
Скоро се възцари мъртва тишина. Работниците бяха залегнали в очакване. Изведнъж чуха откъм улица "Рим" тежките ритмични стъпки на приближаващата рота. Едва тогава се сетиха, че нямат оръжие. Започнаха трескаво да вадят плоските и острите камъни, с които бе застлана улицата и които сигурно можеха да убият човек.
Тежките ритмични стъпки ставаха все по-отчетливи. Накрая ротата, която бяха видели зад себе си преди това, се появи на ъгъла на улицата. Капитан Совер, който вървеше в първите редици, се спря, обзет от безпокойство при вида на барикадата. В същия миг градушка от камъни се стовари върху националната гвардия. Някои бяха ранени в ръцете и краката, шапката на капитана бе пробита от голям камък.
При тази внезапна атака ротата отстъпи с няколко крачки. Камъните продължаваха да се сипят почти безшумно върху войниците. Тогава от редиците излезе един комисар, който предупреди сред дълбока тишина, че ще стрелят. Въстаниците, които бяха изчерпали запаса си от камъни, отново залегнаха, като продължаваха да вадят павета, без дори да слушат предупрежденията.
Когато работниците взеха да стават отново, комисарят се оттегли, пушките се насочиха напред и дъжд от куршуми заля барикадата. Едва успяха да клекнат и да се скрият под навесите на вратите и навсякъде, където можеха да намерят укритие. Никой не бе ранен. Работниците бяха така разярени, че дори не помислиха да бягат; продължиха да хвърлят камъни, като се стараеха добре да се скрият.
Изстрелите от зле прицелилите се пушки минаваха над главите им и падаха зад барикадите.
Матеус предпазливо се скри зад голяма бъчва и оттам окуражаваше хората си. Вбесен от непохватността на националната гвардия, той се опитваше да тласне работниците да излязат пред куршумите.
Прошепна през зъби: "Ще видите, че няма да убиете и един от тези негодници."
Изпитваше известен страх. Знаеше по-добре от всеки друг, че барикадата ще бъде превзета, стига националната гвардия да го поиска, и се опасяваше да не попадне в ръцете им и по този начин внезапно да бъде осуетен замисленият план. Искаше труп, нищо повече: после възнамеряваше бързо да избяга. Неприятното беше, че нито един въстаник нямаше намерение да се остави да го убият.
Цели пет минути той остана зад бъчвата, плувнал в пот от страх и тревога. Престрелката продължаваше, куршумите бяха направили колите на решето и парчета дърво хвърчаха във всички посоки. Работниците вече не смееха да излязат от скривалищата си. Накрая един от тях се осмели да отиде насред улицата, за да се снабди отново с камъни. Премина зад барикадата, като използваше и най-малкото укритие.
Матеус го следеше със затаен дъх. Чувстваше, че този мъж ще бъде жертвата, която му бе нужна.
"Ако мине пред този процеп – прошепна той, – който оставих, с него е свършено."
Бе забелязал, че куршумите спокойно проникват оттам. Когато работникът започна да вади павета, той го повика с енергични жестове. Мъжът, без да се усъмни, помисли, че водачът им иска да му каже нещо важно, и започна да пълзи бавно покрай барикадата. В един момент се оказа пред отвора. Осем-десет куршума влязоха в тялото му, което падна окървавено на паважа, сгърчено ужасно, после остана неподвижно с лице към земята.