Когато стигна до горния край на улица "Канбиер", шествието мина през строената национална гвардия, която преграждаше пътя, а после през насъбралите се хора, изпълващи улицата чак до Площада на Революцията. Ефектът на траурния кортеж сред втората тълпа бе още по-силен. Тези няколко окървавени хора сякаш хвърляха по пътя си горящи факли.
Тогава Матеус остави процесията да продължи в стария град и бързо тръгна към улица "Сен Луи". Пресече я и забеляза в едно кафене, което бе в ремонт, войници от националната гвардия, скрили се там, за да не бъдат разкъсани от народа. Сега се връщаше, за да изпълни плана си, който бе узрял в главата му напълно. Единственото му безпокойство бе, че работниците нямаха оръжие, а борбата щеше да стане сериозна едва когато народът си осигуреше пушки. Ако веднага не се стреляше от двете страни, тълпата можеше да бъде овладяна. Единствено липсата на оръжие забавяше въстанието.
Щом отново се оказа на улица "Сен Луи", той се присъедини към още тръпнещите от гледката на траурната процесия група хора и насочи вниманието им към кафенето, където бяха войниците.
– Долу националната гвардия! – извика той.
Този вик бе подет от тълпата. Всички се извърнаха и започнаха да освиркват и заплашват войниците.
– Познавам ги – викаше Матеус, – те са от ротата, която стреля по нас на улица "Палю"!
Това твърдение не бе вярно, но то не можеше да бъде опровергано в подобен момент. Виковете се усилиха, по-разгореще-ните започнаха да събират камъни и да ги хвърлят по войниците, които проявиха неблагоразумието да се прицелят в народа. В този момент тълпата обезумя и се спусна към кафенето. Матеус бе в първите редици на щурмуващите и викаше:
– Трябват ни пушки... Да им ги вземем!
Вече повече от четвърт час Филип и Мариус бяха на улица "Рим". Тъй като не можеха да се придвижат напред, само слушаха и следваха хода на бунта с огромно вълнение. Бяха видели преминаването на зловещото шествие с убития работник.
– Погледни! – извика Филип, като стисна силно брат си за ръката.
И отново потъна в мрачно мълчание. После, когато войниците се бяха прицелили в народа, Филип безмълвно се присъедини към него, за да щурмува кафенето.
Заедно с Мариус, който го следваше неотклонно, влязоха там почти едновременно с Матеус. За няколко секунди стаите от горния етаж бяха превзети. Войниците изобщо не се съпротивляваха, бяха обезоръжени от първите, които влязоха.
Филип бе взел две пушки. Предложи едната на брат си.
– Не – отговори той, – няма да се бия срещу французи.
Филип направи нетърпелив жест и се върна бързо на главната улица, без дори да погледне дали Мариус върви след него. Но брат му го следваше, тъй като не можеше да го остави и все още се надяваше, че ще успее да го измъкне от бъркотията.
На главната улица и на "Канбиер" вълнението бе достигнало връхната си точка. Няколко въстаници, взели путките от войниците, изтичаха да се присъединят към републиканските роти, струпани по пътя. Филип се спря пред хотел "Ампрьор" на няколко крачки от Матеус.
Генералът избра точно този момент да се появи пред тълпата, за да направи нов опит за помирение. Фатално заблуден, народът продължаваше да вижда в негово лице единствения виновник за нещастията от сутринта. Когато минаваше покрай хотел "Ампрьор", някакви мъже хванаха поводите на коня му, наобиколиха го и други, които започнаха да го обиждат и заплашват. Няколко войници от националната гвардия напразно се опитваха да го освободят.
През това време Матеус гледаше дали пушката, която бе взел, е заредена. Очите му блестяха, устните му се изкривиха в безмълвна усмивка. Хрумна му идея, която щеше да ускори нещата.
Скри се в тълпата и се прицели в генерала, който беше срещу него. Стреля... Нададоха се викове. Генералът спокойно избърса с ръка няколкото капки кръв, които се стичаха по едва засегнатата от куршума буза.
Изстрелът на Матеус бе последван от много други, които хвърлиха в паника тълпата. Тези, които бяха дошли просто от любопитство, се пръснаха ужасени; очакваха да бъдат простреляни, докато се опитваха да избягат. Въстаниците се отдалечиха с викове:
– Да направим барикади! На барикадите!
Сякаш някаква буря от гняв помете насъбралата се тълпа. Редиците на националната гвардия бяха отнесени, а ротите се пръснаха под силата на потока, който ги увличаше. За по-малко от две минути "Канбиер" и главната улица бяха опразнени.
Генералът се бе оттеглил блед и тъжен. Матеус бе изчезнал мистериозно. Възмутеният Филип напразно се бе устремил към мястото, където бе се появил пушечният дим: различи само някаква неясна фигура, която бягаше приведена.