Когато кръстовището се опразни и се чу сигнал за сбор в тишината на изпълнените с ужас улици, Мариус поведе брат си към площад "Озьо". Там бе скрито щастието им. На главната улица забелязаха група работници, които издигаха барикади. Мариус едва се сдържа да не извика от уплаха.
Беше около дванадесет на обяд.
16
Докато тълпата се пръскаше във всички посоки, обхваната от безумен ужас, Филип и Мариус бяха останали за миг до хотел "Ампрьор" под свода на вратата, за да не бъдат повлечени от бягащите.
Чувството за справедливост се бунтуваше у Филип при спомена за подлото покушение, което се опитаха да направят срещу генерала. Мариус забеляза възмущението върху лицето на брат си и реши да се възползва от обстоятелствата, за да опита за последен път да го отклони от гражданската война.
Когато останаха сами, Мариус го попита:
– Е, какво! Още ли искаш да си с тези убийци?
– Във всяка партия има негодници – промърмори Филип.
– Зная, но едно въстание е обречено на неуспех, когато започва с такива тъжни предзнаменования... Моля те, ела с мен, не се компрометирай повече!
Двамата братя бяха тръгнали бавно нагоре по главната улица. Мариус преведе Филип оттам, за да го отведе до стаята, в която бе скрито детето му; мислеше си, че когато види малкия, Филип ще остане при него и така ще се спаси.
– Фин и Жозеф са се скрили тук наблизо – продължи Мариус, докато вървяха. – Посъветвах жена си да прекара деня със сина ти в малкото жилище на площад "Озьо", за да предотвратим евентуален опит за отвличане в това смутно време... Хайде, ела! Ако искаш, ще останем само няколко минути.
Филип вървеше с брат си, без да отговаря. Спомни си суровите думи на господин Мартели. Изстрелът, който беше ранил генерала, още кънтеше в ушите му. Той упорстваше, не искаше да изостави каузата на народа, но въпреки това гласът на разума започваше неволно да говори в него и да го съветва да не се замесва в безполезна и кървава схватка. Впрочем не знаеше какво става, може би всичко бе свършило; работниците сигурно издигаха в отдалечените улици барикади, които също щяха да бъдат превзети, преди дори да са имали време да ги защитят. Той вървеше до брат си неспокоен, без да знае какво да прави.
Точно тогава двамата братя забелязаха на площад "Озьо" голяма група работници, които бързо издигаха барикади.
Мариус се спря отчаян. Помисли си, че Фин и Жозеф щяха да се окажат в най-горещата точка на въстанието и че сега вече Филип сигурно ще се бие. Той се самообвиняваше и това го измъчваше най-много. Та нали той посъветва жена си да се скрият там! Нали сега пак той водеше брат си към самия бунт!
Филип също спря и посочи площада на брат си:
– Ето, виж, случайността реши да ми спести една подлост – доведе ме при тези, които се бях заклел да защитавам и които може би щях да изоставя... Ще се боря за свободата и ще бдя над сина си.
Прекрачи първите препятствия, хвърлени насред пътя, и отиде при работниците, които топло му стиснаха ръката. Мариус го последва и се качи бързо в стаята, където бяха Фин и Жозеф.
Матеус бе успял напълно. Бе го постигнал постепенно, подпомаган от обстоятелствата, устремил се бавно, но сигурно към целта си; отчасти бе водил събитията – подтикваше народа към бунт, насочваше го към мястото, където желаеше да избухне въстанието.
След като стреля по генерала, докато ужасената тълпа се блъскаше, той побягна по главната улица и увлече със себе си групи от работници.
– Към площад "Озьо"! Към площад "Озьо"!
Следван от десетина въстаници, той завика още по-силно и скоро след него тръгна цяла тълпа. Този поток от въоръжени хора, който преминаваше през насъбралото се множество, придаде още по-колеблив характер на въстанието. Скоро площадът се изпълни.
Матеус пристигна на площада и похвали на заобикалящите го работници мястото, което бе избрал.
– Вижте, тук е най-удобно за сражение...
Думите му обиколиха тълпата. Действително бунтът трябваше да избухне в тесните улички на стария град, които можеха лесно да се барикадират. Всеки почувства това и единствената мисъл бе само час по-скоро да започне боят. Гневен полъх премина над въстаниците.
Работниците обаче не смееха да действат. Постът, поставен от националната гвардия, който Матеус бе забелязал сутринта, се намираше все още на площада.