Вече цели двадесет дни бегълците бродеха из полята; толкова време и полицията кръстосваше областта да ги търси, като от време на време изгубваше следите им, но отново ги намираше, винаги подпомогната от някое дребно обстоятелство. Тази мудност бе усилила гнева на господин Дьо Казалис. Яростта му нарастваше при всяко ново препятствие. В Ламбеск полицаите бяха закъснели с няколко часа; в Тулон за преминаването на бегълците бе съобщено един ден след завръщането им в Екс; навсякъде се измъкваха като по чудо. Депутатът обвиняваше полицията в недобросъвестност.
Най-накрая го увериха, че любовниците се крият някъде в околностите на Екс и ще бъдат арестувани. Той незабавно пристигна там с намерение да участва в търсенето.
Жената от улица "Секстий", която им бе дала подслон за няколко часа, бе обзета от паника. И за да не я обвинят в съучастие, разказа всичко, като обясни, че сигурно се крият в някоя от вилите на Инар.
Разпитаха собственика, но той отрече спокойно и заяви, че не е виждал роднината си от много месеци. В този момент Филип и Бланш се намираха в къщата в квартала Троа Бон Дийо. Галантеристът не успя да предупреди любовниците през нощта. На другия ден в пет часа на вратата почука полицейски комисар и заяви, че в къщата и в трите извънградски вили ще бъде направен обиск.
Господин Дьо Казалис остана в Екс и твърдо заяви, че ще убие съблазнителя на племенницата си, ако се срещне лице в лице с него. Агентите, натоварени да посетят къщата в Пюирикар, намериха гнездото празно. Инар сам предложи да заведе двамата жандарми в Толоне с надеждата, че това ще бъде една безполезна разходка. Полицейският комисар, съпроводен от двама полицаи, се насочи към Троа Бон Дийо. Със себе си водеше ключар, тъй като Инар уклончиво бе обяснил, че ключът е скрит под един камък вдясно от къщата.
Беше около шест часът, когато комисарят пристигна пред къщата. Всички входове бяха затворени, отвътре не се чуваше никакъв шум. Комисарят се приближи, удари с юмрук по дървената врата и извика високо:
– В името на закона, отворете!
Отговори му единствено ехото. Никакво движение. След малко той се обърна към ключаря:
– Отворете вратата с шперца.
Ключарят се захвана да отваря. Желязото изскърца в тишината. В този миг капакът на един от прозорците се отвори и осветен от лъчите на изгряващото слънце, разгневен, само по риза, се появи Филип Кайол.
– Какво желаете? – попита той и подпря лакът на прозореца.
Любовниците се бяха събудили при първото почукване на комисаря. Седнали на дюшека, все още сънени, те тревожно се вслушваха в гласовете навън.
Викът "В името на закона" зловещо отекна в ушите на бегълците и порази силно младия мъж. Стана разтреперан, уплашен, объркан. Девойката, застанала на колене, увита в чаршафа, с още подпухнали от съня очи, плачеше от срам и отчаяние.
Филип разбираше, че всичко е изгубено и не му остава нищо друго, освен да се предаде. В него се надигаше безсилна съпротива. Той виждаше края на мечтите си. Вече никога не ще стане съпруг на Бланш. Бе отвлякъл богата наследница, за да бъде хвърлен в затвора. Вместо да се радва на щастлив живот, за който бе копнял, щеше да се окаже зад решетките. Тогава му дойде наум една предателска мисъл: реши да изостави любовницата си и да избяга във Вовнарг, в пещерите на Сен Виктор. Може би щеше да се измъкне през един от задните прозорци на къщата. Наведе се над девойката и тихо ѝ каза за плана си. Задавена от ридания тя не чу думите му и не разбра какво ѝ говори. Филип отчаян установи, че не бе в състояние да осъществи бягството си.
В този миг чу шума от шперца, с който ключарят се мъчеше да отвори вратата. Не повече от минута бе продължила в голата стая вътрешната му драма.
Почувства се изгубен и пробудената гордост възвърна смелостта му. Ако имаше някакво оръжие, би се защитавал. После си каза, че всъщност не е никакъв похитител, че Бланш го е последвала доброволно и в края на краищата не той трябва да носи позора. Точно тогава гневно разтвори капака на прозореца и попита какво искат от него.
– Отворете вратата! – заповяда комисарят. – А после ще ви кажем какво желаем.
Филип слезе и отвори.
– Вие ли сте господин Филип Кайол? – продължи комисарят.
– Да, аз съм – отвърна високо младият мъж.
– В такъв случай ви арестувам по обвинение в отвличане на девойка, която няма навършени шестнадесет години и която сигурно криете някъде тук.
Филип се усмихна.
– Госпожица Бланш дьо Казалис е горе и тя ще потвърди, ако съм упражнил насилие спрямо нея. Не зная за какво говорите, като споменахте за отвличане. Днес трябваше да отида при господин Дьо Казалис, да падна на колене и да искам ръката на племенницата му.