– Твърде късно е!
Тогава абат Шастание започна да убеждава всеки поотделно. Но един по един хората се отдалечаваха, изпълнени със злоба. Не искаха да чуят нищо. Когато им казваше, че Господ забранява да се пролива кръв, те му отговаряха: "Защо не казахте това сутринта на националната гвардия?" От своя страна господин Мартели също нямаше успех. Знаеха, че е човек с независим дух, но знаеха също, че е и богат, може би тайно го обвиняваха, че се е поддал на страха.
Свещеникът и собственикът на кораби се върнаха отчаяни при Филип. Той би желал те да успеят, но не смееше открито да им помага. Осъзнаваше грешките си, чиито последици виждаше, а също и грозящите го опасности и затова изпитваше страх.
– Предупредих ви, всякакъв мирен опит е безполезен. Народът иска да се бие и ще го стори. Оставете ни да изпълним дълга си.
Замълча и се заслуша. От улица "Гран" се донасяше глух шум, далечно дрънчене на оръжие.
Войската и националната гвардия вече идват... Филип стисна ръка на Мариус, който бързаше да се качи при Фин, и се отдалечи бързо. Господин Мартели и абат Шастание тръгнаха към барикадата на улица "Гран", зад която бе застанал Филип.
Отново настъпи смазваща тишина и в нея се чуваха единствено тежките равномерни стъпки на войниците.
Скрилите се, приклекнали зад барикадата въстаници чакаха.
18
Благодарение на униформата си на войник от националната гвардия господин Дьо Казалис успя да проследи различните фази на бунта. Още сутринта, когато Матеус го остави пред Префектурата, той се промъкна в редиците на първата рота, която срещна. Оказа се ротата на Совер и така бившият депутат присъства на спречкването на улица "Палю".
Бе запознат бегло с плановете на Матеус. Някакво любопитство го накара да наблюдава всичките му действия. След завземането на барикадата, той отиде с ротата на Совер на улица "Канбиер" и стана свидетел на нещастните събития там. Когато видя преминаването на кървавото шествие, водено от неговия агент, разбра, че борбата ставаше неизбежна, спомни си за срещата, която неговият съучастник му бе определил.
След като паническият ужас разпръсна тълпата, бе обзет от силен смут . Предпазливостта го съветваше да не напуска новите си другари по оръжие. Близо два часа стоя на Площада на Революцията с ротата, която чакаше заповеди, за да потегли.
Безпокоеше го най-вече това, че не познаваше добре плановете на Матеус, който само му бе казал да отиде на мястото, където ще се издигнат барикади, за да се срещне с него. Смущението на господин Дьо Казалис се разсея изведнъж, когато някакъв конник донесе заповед на капитан Совер, който я предаде на националната гвардия с думите:
– Чеда мои, родината има нужда от нас. Ходом марш!
Никога Совер не бе произнасял толкова красноречиви слова. Бе така ентусиазиран, че тръгна по "Канбиер" начело на хората си с победоносен вид, без да мисли много за опасностите, на които излагаше живота си.
Господин Дьо Казалис бе много учуден, когато ротата зави наляво, вместо да се отправи към улица "Рим". Мислеше, че Матеус се стреми да пренесе бойните действия на улица "Бонапарт", и не разбираше как съучастникът му ще може да открадне Жозеф, ако се бият в стария град. Оттогава той престана да прави опити да разбере защо. Когато ротата стигна до улица "Гран", той забеляза барикадата. Това му бе достатъчно. Каза си, че е намерил мястото на срещата. Трябваше да изчака събитията.
Улица "Белзенс" бе пълна с войски. Имаше две малки войскови части от пехотинци и около триста артилеристи. Щом пристигна ротата на Совер, комендантът, който бе получил заповед да атакува барикадите, проведе кратък разговор с капитана.
– Чаках ви – обърна се той към Совер. – Имам заповед да действам възможно най-предпазливо и си помислих, че видът на пехотата ще разгневи работниците още повече. За предпочитане е националната гвардия да тръгне първа и да направи последен опит за помирение. Говорете на въстаниците като техен съотечественик.
От този миг Совер бе убеден, че съдбата на Франция е в ръцете му. Построи ротата си в колона и тръгна решително по улица "Гран". Стъпките на войниците отекваха в тишината. След националната гвардия по заповед на коменданта потеглиха и войските.
Когато капитанът стигна на петдесет крачки от барикадата, спря работа и направи още няколко крачки сам. След малко се показаха петнадесетина въстаници. Неясна тръпка на страх премина по тялото на Совер при вида на блесналите дула пред гърдите му. Но прояви решителност, за да покаже, че е смел.