Докато престрелката се водеше на две места, друга колона, която сигурно имаше повече късмет, се приближаваше към барикадата на улица "Гран" откъм Съдебната палата. Бе обстрелвана само от въстаник на пост, който веднага се оттегли; но щом разбра, че е невъзможно да премахне укреплението без артилерия, реши да промени позициите си.
И така, тя тръгна по улица "Белзенс"; там срещна тридесетина въстаници, които стреляха по нея, а после побягнаха – едни по улица "Маркиз", други по улиците "Сент Март", "Сент Барб" и "Мулен д’Юил". Войниците се спуснаха да ги преследват. Въстаниците стреляха по тях и те им отвръщаха. Престрелката продължи откъслечно, като освен това войниците претърсиха две-три къщи, в които арестуваха няколко въстаници. Но не посмяха да тръгнат по улица "Маркиз", която щеше да ги отведе направо до площад "Озьо". Тази улица, по която предполагаха, че има барикади, им се стори тясна и опасна; страхуваха се да не бъдат премазани от предмети, хвърлени от покривите и прозорците.
Колоната продължи напред. Когато стигна до площад "Сен Мартен", тя се раздели: една част тръгна по улица "Люн д’Ор", другата – по "Вией Моне". Планът бе да навлязат на площад "Озьо" масирано, където действително пристигнаха почти едновременно.
Войниците се спуснаха към барикадите, които от тази страна не бяха така добре укрепени. Изненадани от този неудържим устрем, въстаниците побягнаха и се скриха в къщите. Задържаха колоната няколко минути, като откриха по нея непрекъснат огън от прозорците. Но скоро изстрелите се поразредиха, войниците минаваха на бегом под куршумите и скоро стигнаха до средата на площад "Озьо".
Забелязал униформите на победителите, Мариус разбра, че брат му е погубен, ако веднага не го измъкне от сигурен арест. Изтича до барикадата на улица "Гран". Филип, обърнал гръб, зает със защитата на барикадата, не бе забелязал победата на войската. Когато двамата братя се отправиха към къщата, където бяха Фин и Жозеф, разбраха, че няма да успеят, затова бързо влязоха в къщата, която беше срещу тяхната, и залостиха вратата. Не смееха да споделят опасенията си от това, че бяха разделени с детето и младата жена.
На площада цареше ужасна врява. Когато въстаниците видяха, че войниците и гвардейците бяха станали господари на положението, те направиха като Филип и Мариус – скриха се в съседните къщи. Военните колони, които атакуваха барикадите на улиците "Гран" и "Рьоки Нови", най-напред бяха учудени от прекратяването на огъня. После събориха изоставените барикади и се присъединиха към победителите. Площадът се изпълни с войски, които се готвеха да обсадят къщите сред оглушителен шум.
Едва тогава избяга въстаникът, който пазеше тримата затворници в малкото магазинче. Матеус се вмъкна в тълпата и изчезна, докато господин Мартели и абат Шастание стояха тъжно и неподвижно на прага в очакване на ужасен погром. А от време на време любопитният господин Дъо Жирус се показваше на прозореца, от който не бе се отделил от началото на боевете.
19
Совер бе изгубил от поглед господин Дьо Казалис, когато тръгна към площада. Бе много ядосан, че не знае къде може да е, след като го бе следил близо час, скрит под голямата пътна врата. Достойният човек съвсем бе престанал да мисли за капитанската си длъжност, обладан от натрапчивата мисъл да помогне на брата на своя приятел Мариус.
Обикаляше разтревожен и объркан площада, когато изведнъж му дойде наум, че Филип сигурно се е скрил в старото жилище на Фин. Погледна към къщата и видя лицето на господин Дъо Жирус.
– Ей, вие, там горе! – извика той на стария граф. – Слезте бързо да ми отворите.
Господин Дьо Жирус силно се безпокоеше за Филип. Реши се да слезе, тъй като знаеше, че двамата братя се бяха скрили в отсрещната къща, и се надяваше да им бъде полезен по някакъв начин. Но долу в коридора се натъкна на въстаници, които бяха, заключили и не искаха да го пуснат навън. Най-после успя да ги убеди да открехнат вратата. Когато излезе, въстаниците отново се затвориха.
Совер и господин Дьо Жирус се срещнаха лице в лице.
– Ей, по дяволите! – извика капитанът. – Трябваше да оставите вратата отворена... Ще наредя да ви арестуват.
Благородникът го гледаше с любопитство.
– Да ме арестувате ли? Е, добре! Арестувайте ме лично и ме отведете при онези хора там.