Никой от войниците, които претърсваха къщата, не забеляза тази сцена. Но от съседната къща двама свидетели присъстваха на похищението на Жозеф.
Къщата, в която случайно се бяха скрили Мариус и Филип, бе разположена от другата страна на улица "Гран", на ъгъла на площада. По щастливо стечение на обстоятелствата двамата братя бяха единствените въстаници, скрили се там. Щом влязоха, заключиха пътната врата. Стълбището бе пусто и тихо; наемателите бяха здраво залостили вратите и не смееха да се показват.
Мариус и Филип седнаха за малко на първите стъпала, за да обмислят какво да правят. Не знаеха как да се измъкнат от войниците, които бяха започнали да претърсват сградите, и всеки момент можеха да разбият вратата. Оставаше им само да опитат да избягат по покривите. Но този начин беше опасен и те решиха да останат още малко, за да се убедят, че Фин и Жозеф не са застрашени от нищо.
– Не трябваше да ги изоставяме – промълви отчаяно Филип. – Подло бе да мислим само за собствената си сигурност.
– Да не губим надежда – опитваше се да успокои брат си и себе си Мариус.
– Независимо от това ще мисля за спасението си едва когато разбера, че те са в безопасност... Чуй! Разбиват вратата. Бързо горе!
Качиха се на първия етаж и видяха с уплаха от прозореца на общата площадка, че атакуват отсрещната къща. Няколко мига стояха задъхани и неподвижни. Всеки удар от брадва отекваше като ехо в гърдите им. Никога не бяха изпитвали толкова силно вълнение. Следяха с мъчителна тревога различните фази на обсадата. Най-много ги измъчваше безсилието: не можеха да се притекат на помощ на тези, които бяха в опасност. Щяха да наблюдават атаката на яростната тълпа, без да могат да направят каквото и да било.
Изведнъж Филип нададе гневен вик. Бе забелязал Матеус в първата редица на атакуващите. Посочи го на брат си.
– Негодник такъв! – прошепна глухо той. – Трябваше да го обесят. Избягал е и сега ще открадне Жозеф.
От гърдите му се изтръгна нов вик. С пръст посочи на Мариус някакъв гвардеец, полускрит зад едно дърво на площада. Успя само да произнесе със сподавен глас:
– Казалис!
И като се прицели в него, добави:
– Имам само един куршум. Ще бъде за него.
Вече щеше да натиска спусъка, когато Мариус издърпа оръжието от ръцете му.
– Без ненужни убийства! Може би този куршум ще ни потрябва... Намираме се в истински капан.
В този миг вратата вече поддаваше под ударите на брадвата.
– Да се качим по-нагоре – предложи Мариус.
Отидоха на третия етаж. Там ги очакваше страшна сцена. Точно срещу тях бе прозорецът на стаята, където бяха Фин и Жозеф. Видяха младата жена, която кършеше ръце, но заради шума не можеха да ѝ дадат знак, че са там. И така станаха свидетели па похищението. Гледаха пребледнели и разтреперани. Когато Фин реши да слезе, те я проследиха с поглед по стълбите. Виждаха я през прозорците на общата площадка, които гледаха към улицата. После я забелязаха да се качва отново и отстъпва пред Матеус, който, след като влезе в стаята, изтръгна Жозеф от ръцете на младата жена.
Мариус върна пушката на Филип и заяви:
– Чувствах, че ще имаме нужда от този последен куршум.
Филип опря оръжието в рамото си, но ръцете му трепереха.
Страхуваше се да не улучи сина си. Матеус бе излязъл от стаята и слизаше.
Когато негодникът мина край прозореца на втория етаж, на Филип отново му премаля. Не можа да натисне спусъка.
– Ако го изпуснеш да излезе на улицата – простена Мариус, – с детето е свършено.
Тогава Филип направи последно усилие и се съсредоточи. Подпря цевта на перваза и зачака Матеус, който трябваше да мине.
Шпионинът, който продължаваше да слиза, стъпи на площадката на първия етаж. Последва изстрел.
Совер и Каде, които се суетяха около Фин, чуха изстрела и повдигнаха глави. От другата страна на улицата забелязаха двамата братя. Надвесени тревожно над прозорците, очакваха резултата от изстрела. Совер възкликна изненадано и радостно: сега вече знаеше къде са тези, които искаше да предпази. Каде бе обзет от внезапно предчувствие за станалото.Не беше видял детето в стаята, мислеше си за мъжа, който мина толкова бързо край него на стълбището.