Пребледняла и тръпнеща, Бланш бе слязла по стълбите. Беше се облякла набързо.
– Госпожице – обърна се към нея комисарят, – имам заповед да ви отведа при чичо ви, който ви очаква в Екс. Той е много разстроен.
– Съжалявам много, че предизвиках гнева му – тонът ѝ беше доста твърд. – Не бива обаче да обвинявате господин Кайол, когото последвах доброволно.
После се обърна към младежа и развълнувана, почти раз-плакана, продължи:
– Дерзайте, Филип, обичам ви и ще моля чичо си да бъде добър към вас. Раздялата ни няма да е дълга.
Филип я погледна тъжно.
– Вие сте едно страхливо, слабо дете...
После с горчивина в гласа добави:
– Помнете само, че ми принадлежите... Ако ме напуснете, във всеки миг от живота ще ме откривате в себе си, ще чувствате изгарящите ми целувки на устните си. Това ще е вашето наказание.
Тя плачеше.
– Обичайте ме така, както ви обичам аз! – Гласът на Филип беше вече по-нежен.
Комисарят качи Бланш в една кола и я закара в Екс. През това време двамата полицаи отвеждаха Филип в затвора на същия град.
7
Новината за ареста стигна до Марсилия едва на следващия ден. Това бе истинско събитие. Преди обяд бяха видели господин Дьо Казалис да минава с племенницата си във файтон по улица "Канбиер". Клюките и одумките се носеха нашир и надлъж. Всички говореха за победоносното държане на депутата, за притеснението и срама на Бланш. Господин Дьо Казалис бе посмял да покаже на цяла Марсилия, на целия народ девойката, която бе успял отново да прибере под крилото си, за да докаже, че никой от рода му никога няма да се унизи да встъпи в неравен брак.
Уведомен от Фин, Мариус през целия ден бе обикалял града. Общественото мнение потвърди новината. Той успя да научи всички подробности по арестуването. Само за няколко часа случката се превърна в легенда; магазинерите и зяпачите по кръстовищата я разказваха като история, станала преди сто години. Уморен от отегчителните разкази, младежът се върна в службата си, объркан, без да знае какво да предприеме.
За нещастие господин Мартели отсъстваше до вечерта на следващия ден. Мариус чувстваше, че трябва да действа възможно най-бързо, още веднага да направи нещо за брат си, за да се успокои. Първоначалните му тревоги бяха отминали; в крайна сметка брат му не може да бъде обвинен, че е отвлякъл Бланш, защото тя щеше да го защити. И наивно реши, че трябва да отиде при господин Дьо Казалис да го моли от името на брат си да даде ръката на племенницата си.
На другата сутрин, облечен в черен костюм, Мариус слизаше по стълбите, когато на вратата както обикновено се показа Фин. Нещастното момиче пребледня, като научи къде и с каква цел отива Мариус.
– Позволете ми да ви придружа – помоли го тя. – Ще чакам долу отговора на госпожицата и чичо ѝ.
Когато пристигнаха на улица "Бонапарт", младежът влезе с уверена стъпка в къщата на депутата и помоли да съобщят за него.
Заслепението и гневът на господин Дьо Казалис вече не бяха толкова силни, но още държеше да си отмъсти; като унищожи един от толкова омразните му републиканци, щеше да докаже могъществото си. Единственото му желание сега бе да вкуси от жестокото удоволствие да поиграе с жертвата си. Заповяда да поканят господин Мариус Кайол с надеждата да види сълзи и да чуе горещи молби.
Младият мъж видя в големия салон депутата изправен, с високомерен поглед. Тръгна към него и без да му остави време да заговори, изрече със спокоен и любезен тон:
– Господине, от името на моя брат, господин Филип Кайол, имам честта да поискам ръката на вашата племенница, госпожица Бланш дьо Казалис.
Депутатът остана буквално като поразен от гръм. Дори не можа да се разгневи – до такава степен молбата на Мариус му се стори екстравагантна и гротескна. Отдръпна се назад, огледа младежа и злобно се изсмя:
– Господине, вие сте луд! Зная, че сте трудолюбив и честен млад човек, затова няма да ви изхвърля направо през вратата... Но брат ви е мерзавец и нехранимайко, който ще бъде наказан, защото го заслужава... Какво желаете от мен?
След като чу обидите, които се отнасяха до брат му, Мариус беше готов да се нахвърли с юмруци върху благородника. Успя да се сдържи и проговори с глас, който трепереше от вълнение:
– Вече ви казах, господине, дойдох тук, за да предложа на госпожица дьо Казалис единственото възможно удовлетворение – брака. Така ще бъде възстановена накърнената ѝ чест.