Когато господин Мартели се приближи до него, очите на абата се замъгляваха, вече почти не виждаше. Разпозна обаче собственика на кораби. Усмихна се, но не можа да каже нищо. Тогава повдигна ръка и посочи към небето.
Издъхна спокоен. Господин Мартели го гледаше мълчаливо. После се върна и седна до Филип, който все така лежеше неподвижно като труп. В този момент младата сестра, след като коленичи за миг пред тялото на абат Шастание, се приближи, за да види дали не може да помогне с нещо на ранения.
Щом видя Филип, младата жена видимо се развълнува. Без да откъсва поглед от лицето му, притиснала с ръка гърдите си, тя остана неподвижна, потънала в мъчително съзерцание.
Точно в този момент влязоха Мариус и Совер. Когато видя брат си неподвижен и блед, Мариус бе разтърсен от силно ридание. Вестта за дуела и раняването на Филип бяха толкова внезапни, че той просто бе обезумял. Бе дотичал, без дори да може да заплаче. Неговото спокойствие плашеше Совер.
Когато дойде при болния, Мариус се разплака, извика настойчиво лекар, молеше да го излекуват. Лекарят, който беше в стаята, при този силен изблик на страдание се съгласи да огледа отново раната. Нещо жегна Мариус, когато раненият простена глухо при допира на инструмента.
Младата сестра потрепера от вика на умиращия. Приближи се и Мариус я забеляза.
– Вие тук? – прошепна той гневно. – Ах, значи сте дошли да присъствате на последните мигове на този, когото вашата любов обрече на нещастие... Вие сте достойна племенница на чичо си, който току-що уби брат ми...
Младата сестра събра молитвено ръце. Гледаше Мариус със смирен и молещ поглед, без да може да отговори – толкова силно страхът стягаше гърлото ѝ.
– Простете ми – продължи веднага младежът, – не зная какво говоря... Не стойте там. Филип може да ви види, като отвори очи... Нали? Трябва да му спестяваме силните вълнения.
Мариус говореше като дете, бълнуваше: когато позна Бланш в дрехите на сестрите от "Сен Венсан дьо Пол", наистина повярва, че пред него се изправя призрак. Тя му напомняше цялото изпълнено със страдание минало.
За да изкупи вината си, Бланш бе пожелала, след като започна епидемията, да работи в марсилската болница. Може би се надяваше да умре там смело и самоотвержено като мъченица. Никой не би предположил какво крехко детство бе имала тя и от какво знатно потекло беше, когато я виждаха приведена над тези ужасни лица на умиращи хора; усмивките ѝ облекчаваха последните им страдания. Неколкократно се бяха опитали да я отделят оттам, като ѝ казаха, че вече е получила опрощение. Но след като дълго се бе молила, ѝ разрешиха да остане. Вече от месец предизвикваше смъртта, която я щадеше.
Агонията на абат Шастание и видът на безжизнения Филип я разтърсиха силно и това пречупи смелостта ѝ. Олюляваше се, цялото ѝ човешко чувство се пробуждаше.
Отдръпна се малко назад, подчинила се на жеста на Мариус. Лекарят привършваше превръзката. Филип отвори очи и погледна учудено. Забеляза брат си, спомни си всичко.
Мариус се наведе. С огромно усилие сдържаше сълзите си.
– Не виждам Жозеф – промълви съвсем тихо Филип. – Къде е той?
– Ще дойде.
– Веднага ли? Искам да го видя... веднага... веднага...
Отново затвори очи. Мариус лъжеше. Бе дотичал, без да предупреди Фин и Жозеф – искаше да им спести мъката поне за няколко часа. Би дал всичко на света, за да изпълни желанието на брат си и да доведе детето.
– Да ида ли да взема малкия? – попита Совер, който се чувстваше доста зле сред болните от холера, но не смееше да си отиде.
Мариус бързо се съгласи и той тръгна.
Филип сигурно бе чул. Отвори отново очи и благодари на брат си с поглед. Когато извърна глава, по лицето му се изписа щастлив възторг: бе забелязал Бланш, която се приближи, чула гласа му.
– Умрял ли съм вече? – прошепна той. – О, скъпо и нежно видение!
И отново изгуби съзнание.
22
Когато файтонът с Филип се отдалечи, господин Дьо Казалис благодари на сержантите, които му бяха станали секунданти:
– Господа, простете, че ви обезпокоих, и ми позволете да ви откарам в Марсилия.
Сержантите отговориха, че могат да се върнат и сами в града. Но господин Дьо Казалис настояваше. Истината беше, че той искаше да узнае дали Филип наистина е мъртъв. Не смееше да се радва, преди да е видял неприятеля си в ковчег.
Когато файтонът с бившия депутат и сержантите излизаше от улица "Екс", той бе спрян от тържествена процесия, която връщаше статуята на Светата майка закрилница, която бе покровителка на Марсилия, в църквата ѝ. При бедствие жителите я разнасят из града, падат на колене пред нея и молят за милост.