– Нали ще ме отведеш там? – прошепна тихо той и умря.
В този момент в стаята влязоха Фин и Жозеф. Мариус затвори очите на брат си. Фин коленичи, обезумяла от мъка. Бедното дете, останало само до леглото, ридаеше, без да разбира нищо. Бланш гледаше Жозеф с отчаяние. Изведнъж си спомни, че е опасно детето да стои там, целуна ръката на Филип, която все още държеше; после взе Жозеф на ръце и го изнесе бързо от стаята. Господин Мартели трябваше да изведе Мариус и Фин. Когато Мариус се канеше да тръгва, чу гласа на умираща жена, която го викаше:
– Не ме ли познавате? Забравили сте нещастната Арманд. Бях се заклела да ви потърся отново само след като получа опрощение. Бях санитарка в тази болница и сега умирам... Бихте ли ми подали ръката си?
Мариус стисна ръката на нещастницата. Едва тогава разбра къде се намираше. Погълнат от страданието си, не бе погледнал наоколо. Изведнъж видя стаята, пълна с агонизиращи хора. Господин Мартели му посочи мъртвия абат Шастание. От този миг му се струваше, че вижда смъртта, изправена сред стаята, разперила огромни ръце. Подкани с жест Фин да излезе и я последва. Беше му се завил свят.
Когато заслизаха по стълбите, забелязаха, че Жозеф бе изчезнал. Търсиха го, разпитваха за него навсякъде. Накрая го намериха в дъното на вътрешния двор. Една сестра от "Сен Венсан дьо Пол" ги прегръщаше и целуваше силно.
На следващия ден на погребението на брат си Мариус узна, че сестра Бланш е получила през нощта пристъп.
23
Изминаха десет години. Господин Мартели се оттегли във вила, построена върху скалите на Андум. Живее там със сестра си. Тъгува единствено за това, че свободата е растение, което не вирее добре във Франция; знае, че ще умре, преди да е видял идването на демокрацията.
Мариус зае мястото му в службата на улица "Дарс". Благодарение на наследството, получено от Жозеф след смъртта на майка му и господин Дьо Казалис, той успя значително да разшири дейността си. Собствениците на кораби Кайол имат в момента една от най-големите къщи в Марсилия.
Фин и Мариус остаряха в любов и щастие, очаквани толкова дълго. Фин все така очарова със своето спокойствие и нежност. Брат ѝ Каде е един от най-активните съдружници на фирмата.
Жозеф е вече голямо деветнадесетгодишно момче, което притежава нежната красота на Бланш и страстната енергия на Филип. Току-що е завършил училище и смята да работи с чичо си, на когото е поверил грижата за управлението на своето богатство.
Понякога вечер, когато всички са заедно, говорят за миналото. Спомнят си за скъпите Бланш и Филип, но в сълзите, които проливат, няма горчивина. Цари покой и спомените са нежни като тъжна и далечна мелодия.
Всяка година Жозеф ходи в Ламбеск, за да открие ловния се-зон с господин Дьо Жирус. Графът е доста стар, но все още притежава присъщия си буден и оригинален дух. Впрочем той вече не скучае. Реши да основе голям завод.
– Ах, ако можехте само да чуете какво говорят за мен благородниците от областта – често споделяше с младежа той.
– Якобинец съм и сключих неравен брак, като се ожених за индустрията... Виждате ли, съжалявам, че не съм се родил работник, защото нямаше да прекарам петдесет години от живота си в празно и безполезно съществуване в този край на Франция.
Почтеният Совер е голям приятел на Жозеф. Страда от ревматизъм, но е запазил победоносната си походка. През слънчевите дни той все още се разхожда суетно по "Канбиер" и вярва, че всички момичета, които среща, се влюбват веднага в него.
Жозеф му се струва твърде разумен младеж. Когато се опира на ръката му, Совер въздъхва:
– Разбирате ли, човек трябва да се забавлява в този град. По мое време прекарвахме весело от сутрин до вечер. Ах, Господи, и аз бях сред тези мили женски компании! Любовници ми бяха най-красивите жени на града. Питайте чичо си. Попитайте го за Клерон. Това бе жена, която ми струваше много пари!
И добавя тихо любимата си фраза:
– Но свещениците ми я отнеха...
За книгата:
ТАЙНИТЕ НА МАРСИЛИЯ
ЕМИЛ ЗОЛА
Редактор: Георги Миланов
Художник редактор: Лили Басарева
Коректори, стилисти: Катя Илиева,
Мария Бозева, Катя Милушева
Графично оформление: Стефан Узунов
Отпечата се през 1992 година
ISBN 954-06-0039-1
Първо издание
Превод от френски © Александра Стоянова, Веска Кирилова
с/о Jusautor, Sofia, 1992
"Тренев & Тренев" ООД София, България
ул. "Уилям Гладстон" №50,