Господин Дьо Казалис не издържа. Още при първите думи на младежа бе извикал един едър слуга, който стоеше на прага. И сега му даде знак да изхвърли навън Мариус, който се изсмя зловещо:
– Кълна се, че ще викам за помощ, ако този човек се приближи до мен... Пуснете ме да мина... Един ден, господине, може би ще мога публично да ви кажа истините, които чухте тук, в този салон.
След тези думи той си тръгна с уверена, бавна крачка. Вече не виждаше вината на Филип; брат му бе станал за него жертва, която искаше да спаси на всяка цена и да отмъсти. У прямия открит младеж най-малката лъжа, най-малката несправедливост пораждаха истинска буря. Още в началото на бягството, когато господин Дьо Казалис бе предизвикал скандала, Мариус бе взел страната на бегълците; сега, когато Бланш лъжеше и депутатът си служеше с клевета, би искал да има власт да изкрещи на всеослушание цялата истина.
Намери Фин на тротоара, силно разтревожена.
– Е, какво? – попита тя веднага.
– Какво ли? – отвърна ѝ той. – Тези хора са жалки лъжци и смахнати горделивци.
Фин си пое дълбоко въздух. Силна руменина заля бузите ѝ.
– Значи господин Филип няма да се ожени за госпожицата?
– Госпожицата твърди – с горчива усмивка продължи Мариус, – че Филип е мерзавец, който я отвлякъл насила... Брат ми е погубен...
Фин не разбираше как може госпожицата да нарича любовника си мерзавец. Мислеше си, че тя би била щастлива, ако Филип я беше отвлякъл дори насила.
Мариус беше разгневен, а тя се чувстваше щастлива: бракът бе провален.
– Брат ви е погубен – нежно прошепна девойката. – О, аз ще го спася, ние ще го спасим!
8
Когато вечерта Мариус разказа на господин Мартели за разговора си с господин Дьо Казалис, собственикът на кораби поклати глава:
– Не зная какъв съвет да ви дам, приятелю. Не смея да ви отчайвам, но смятам, че ще бъдете победен. Не се съмнявайте в това. Наш дълг е да започнете борбата и аз ще ви подкрепям, с каквото мога. Но нека си признаем, че сме слаби и безсилни пред един неприятел, на чиято страна стоят духовенството и аристокрацията. Марсилия и Екс са градове, в които не обичат никак Юлската монархия. Тези два града са предани на един депутат от опозицията, която е обявила жестока война на господин Тиер. Те ще помогнат на господин Дьо Казалис в отмъщението му. Говоря за големците. А народът би ни подкрепил, ако изобщо можеше да го направи. Най-добре би било да привлечем на наша страна някой влиятелен духовник. Не познавате ли някой свещеник, който да се ползва с благоволението на нашия епископ?
Мариус отговори, че познава абат Шастание, един клет старец без никакво влияние.
– Това няма значение, срещнете се с него – посъветва го работодателят. – Буржоазията не може да ни бъде от полза; аристокрацията позорно ще ни прогони, ако отидем да я молим за препоръки. Остава църквата. Именно на нейната врата трябва да почукаме. Започнете кампанията си, аз от своя страна също ще действам.
Още на следващия ден Мариус отиде в църквата "Сен Виктор". Абат Шастание го посрещна смутен.
– Не ме молете за нищо! – възкликна той, щом чу първите думи на младежа. – Вече се знае, че съм замесен в тази работа и бях сериозно упрекнат за това... Казах ви също, че съм само един обикновен човек и не ми остава нищо друго, освен да се моля на Бога.
Скромността му трогна Мариус. Вече се канеше да си тръгва, когато свещеникът го спря.
– Слушайте, тук има един човек, който би могъл да ви помогне. Казва се абат Донадеи. Говори се, че е много близък с Негово преосвещенство. Той е чужденец, мисля – италианец, и само за няколко месеца е успял да спечели любовта на всички хора...
Абат Шастание млъкна за миг разколебан; благородният човек мислеше, че ужасно се компрометира, но не можеше да устои на радостта, че помага на някой.
– Искате ли да ви придружа до дома ви? – внезапно попита той.
Забелязал нерешителността му, Мариус се опита да откаже, но старецът настоя. Той вече не мислеше за собственото си спокойствие. Беше решил да постъпи както му повелява сърцето.
– Елате – покани го свещеникът, – абат Донадеи живее на две крачки оттук, на булевард "Кордри".
Двамата повървяха няколко минути. Абат Шастание се спря пред малка едноетажна къщичка – от онези скромни и незабележими къщи, които приличат на изповедалня.