И разгневеният граф, който се боеше в яда си да не каже някоя глупост, бързо отпрати младежа.
На другия ден Мариус отново го срещна. Както и предния ден, господин Дьо Жирус го отведе у дома си. Държеше вестник с отпечатаните имена на заседателите, които трябваше да се произнесат по делото на Филип.
– Ето хората! – възкликна той, посочвайки с пръст вестника.
– Те ще съдят брат ви... Искате ли да ви разкажа това-онова за всеки един от тях? Техните истории са любопитни и поучителни.
Господин Дьо Жирус седна. Очите му шареха по вестника, а той самият непрекъснато свиваше рамене.
– Това е специално подбран съдебен състав от богати личности, заинтересувани да служат на господин Дьо Казалис... Почти всички са църковни настоятели, почти всички посещават аристократичните салони, имат приятели сред духовниците, усърдно се молят в църквите, а в останалата част от деня ограбват клиентите си.
И той назова един по един заседателите, описа със силно възмущение обществото, в което се движеха.
– Юмбер е брат на един марсилски търговец, продавач на олио, почтен човек, който заема високо положение. Бедните го обичат. Само преди двадесет години баща им бил обикновен чиновник. А днес синовете са милионери благодарение на умелите му спекулации. Една година той продава олио в аванс, по текущи цени, в огромни количества. А няколко седмици по-късно маслиновите дръвчета измръзнат, реколтата е съсипана и той е изправен пред фалит, ако не намери начин да измами клиентите си. Но нашият човек предпочита да бъде измамник, отколкото бедняк. И докато събратята му продават на загуба добрата стока, изкупува всичкото гранясало олио и изпълнява обещаните доставки. Възмутените клиенти започват да се оплакват. Спекулантът хладнокръвно отговаря, че стриктно изпълнява задълженията си и че няма в какво да бъде упрекван. И хората остават изиграни. Цяла Марсилия, запозната с историята, не спира да се възхищава на този хитър човек.
Делорм... Живее в град близо до Марсилия. Отдавна се е оттеглил от търговията. Чуйте за позорната постъпка на братовчед му Мил. Преди около тридесетина години майка му държеше галантерийно магазинче. Когато старата дама се оттегли, предаде магазина на един от продавачите си, работен и умен момък, към когото се отнасяше почти като към син. Младежът на име Мишел много бързо изплати дълга ѝ и разшири магазина, така че бе принуден да си търси съдружник. Избра едно момче от Марсилия, Жан Мартен, който имаше малко пари и изглеждаше почтен и трудолюбив. Така Мишел се включваше в съдружието със сигурен капитал. В началото всичко вървеше чудесно. Печалбите се увеличаваха и в края на всяка година двамата отделяха настрана доста прилични суми. Но Жан Мартен, мечтаещ за бърза и лесна печалба, реши, че може да забогатее двойно, ако е сам. А това нямаше да е лесно: в края на краищата Мишел му бе помогнал и синът на собственичката, госпожа Мил, му бе приятел. Ако последният беше честен, Жан Мартен не би успял в мерзкия си замисъл. Но в негово лице откри мошеника, който му бе необходим. Той му предложи нов наем за магазина. Дори удвои и утрои предложената първоначално сума. Алчният и педантичен Мил поиска възможно най-много. Двамата се спазариха. Тогава Жан Мартен изигра пред Мишел лицемерна игра: каза му, че желае да прекратят съдружието, за да започне самостоятелна търговия; дори му посочи мястото, където щеше да бъде новият му магазин. Изненаданият Мишел нито за миг не се усъмни, че е жертва на нечестна сделка. Изрази съгласие да се оттегли и договорът бе прекратен... А малко по-късно, когато изтече договорът за наем на Мишел, Жан Мартен, вече с новия договор, прогони тържествуващо съдружника си... Мишел, почти полудял от предателството, отвори малко по-нататък магазин; но останал без клиентела, изгуби парите си, които с толкова мъка бе събирал в продължение на тридесет години. Умря от парализа, в ужасни мъчения, крещеше, че Мил и Мартен са нещастници, предатели, призовава синовете си да отмъстят за него... И до ден-днешен синовете му работят, изкарват хляба си с кръв и пот на челото, за да възвърнат доброто си име. А Мил е свързан с първите семейства в града, децата му са богати, живеят охолно и са уважавани от всички.