Февър... Майка му сключи втори брак с някой си господин Шабран, корабостроител и шконтьор. Под претекст, че е жертва на злощастни спекулации, Шабран пише на многобройните си кредитори, че е принуден да спре плащанията си. Някои от тях се съгласяват да му дадат отсрочка, но повечето отказват. Тогава Шабран наема за служители двама младежи, които обучава в продължение на седмица. След това, съпровождан от двамата здравеняци, посещава един по един банкерите, оплаква положението си, моли за снизхождение заради двамата си сина, останали голи и гладни. Чудесно разиграният цирк успява. Всички кредитори скъсват полиците си... А на другия ден Шабран е на Борсата още по-спокоен и невъзмутимо нахален. Един посредник, който не е в течение на събитията, му предлага да шконтира ценните книжа, подписани от същите кредитори, които предния ден са му дали квитанции. "Нямам никаква работа с хора от тази класа" – заявява високомерно той. Днес Шабран почти се е оттеглил от сделките. Живее в разкошна вила и всяка неделя дава пищни вечери.
Жеромино... Председателят на клуба, в който прекарвам вечерите си, е един от най-страшните лихвари. Говори се, че като такъв е спечелил "само" един милион. Благодарение на парите е успял да омъжи дъщеря си за влиятелен човек от финансовите кръгове. Казва се Петрини. Но след фалита си, от който в ръцете му остават триста милиона франка, той си сменя името на Феликс. Преди тридесет години този хитър мошеник инсценира първия си фалит, който му позволява да си купи къща. От него кредиторите спечелват петнадесет процента. След десет години от втория си фалит купува къща на село. Кредиторите му получават десет процента. А преди петнадесет години е третият, печалбата от който е още триста милиона франка. Предлага пет процента на кредиторите, но те отказват. Тогава Феликс доказва, че всичките му имоти принадлежат на жена му, и в крайна сметка не плаща нито сантим.
Мариус бе отвратен. Направи знак, че не желае повече да слуша.
– Може би не ми вярвате? – попита графът. – Вие сте наивник, приятелю. Не съм свършил, трябва да ме изслушате докрай.
Господин Дьо Жирус говореше с подигравателна насмешка. Високомерните му слова се сипеха като удари с камшик върху хората, чиито мръсни истории разнищваше. Разказа за всички съдебни заседатели, разрови се и в живота на семействата им. Извади на бял свят всичките им срамни постъпки. Почти не пожали никого. А после продължи със същата горчивина:
– Толкова ли сте наивен да вярвате, че всички тези милионери и парвенюта, тези властници, които стоят над вас и ви смазват, са светци, праведници, в чийто живот няма черни петна? Тези хора показват честолюбието и нахалството си, особено в Марсилия. Станали са набожни и лицемерни. Успели са да оплетат с лъжите си дори честните хора, които ги поздравяват и почитат. С една дума, всички те оформят една нова аристокрация. Миналото им е забравено; хората виждат само богатството и почтеността им, която датира съвсем отскоро. Е, добре, аз ще смъкна маските им. Слушайте... Този тук е забогатял, мамейки приятеля си; другият пък е продавал човешка плът; следващият е продавал жена си и дъщеря си; този се е възползвал от фалита на кредиторите си; другият е изкупил на смешно ниски цени акции на компанията, която е управлявал, след като сам я е дискредитирал; този е потопил натоварен с камъни вместо със стоки кораб, а после е получил огромна застраховка; онзи е скрил активите си и предизвикал два или три фалита; а ето този е подпалил вече застрахованата си фабрика...
Дъхът на господин Дьо Жирус секна. Запази дълго мълчание, като се опитваше да се успокои. После печално се усмихна.
– До известна степен съм един мизантроп – призна той спокойно на Мариус, който до този момент беше слушал с болка и изумление, – затова виждам нещата в черни краски. Причината за това е безделието, на което ме е осъдило моето положение. То ми позволи да изследвам тъмните дела в моя край. Но знайте, че между нас ще срещнете и почтени хора. Нещастието е в това, че те или се страхуват, или ненавиждат мошениците.
Мариус се сбогува с господин Дьо Жирус. Бе потресен от пламенната му реч. Сега бе още по-убеден, че брат му ще бъде осъден. Дебатите по делото започваха на другия ден.
10