Обвинителната реч на прокурора беше ужасяваща. Защитата разчиташе на известна снисходителност, затова енергичните обвинения имаха страшен ефект. Решението на съдебния състав бе утвърдително. Филип бе осъден на пет години затвор и на публичен показ на един марсилски площад. Градинарят Ейас получи само няколко месеца.
В залата се надигна глух ропот. Тълпата навън шумеше възбудено.
11
Скрила се сред последните редове на трибуната, Бланш присъстваше на обявяването на присъдата на Филип. Беше там по заповед на чичо си: той целеше окончателно да убие чувствата ѝ, когато види любовника си, охраняван от двама полицаи като крадец. Една възрастна роднина се бе наела да заведе девойката на този поучителен спектакъл.
Двете жени чакаха да пристигне каляската. Стояха на стълбите на Съдебната палата. Устремената навън тълпа внезапно ги раздели. Бланш бе увлечена към центъра на площад "Прешьор". Там бе разпозната от продавачките от халите, които започнаха да я освиркват и обсипват с обидни думи.
– Ето я! Това е тя! – крещяха жените. – Предателка! Пре-дателка!
Клетото момиче се обърка от страх и срам. В този миг една девойка си проби път срещу разгневената тълпа, която заобикаляше Бланш, и застана пред нея.
Беше Фин.
Цветарката също бе присъствала на края на процеса. Близо три часа бе изживяла тревогите на надеждата и страха. Обвинителната реч на кралския прокурор я смаза. При произнасянето на присъдата Фин заплака.
Излизаше разгневена и силно възбудена от Съдебната палата, когато чу възгласите на жените от площад "Прешьор". Разбра, че там бе Бланш и че ще може да си отмъсти, като хвърли право в лицето ѝ обидните думи. Дотича гневна: според нея младото момиче бе главната виновница, бе излъгала, бе извършила клетвонарушение, бе предала любимия си; плебейската кръв на Фин се разбунтува, накара я да крещи и удря.
Втурна се напред, разбута тълпата, за да вземе своя дял в отмъщението.
Но когато застана пред Бланш, когато я видя обзета от ужас, изпита жалост към това треперещо и слабо дете. Видя колко е малка и крехка и сърцето ѝ се изпълни с щедрото желание да ѝ прости. Отблъсна със сила жените, които размахваха юмруци пред лицето на девойката, изправи се и извика високо:
– Я стига, не ви ли е срам?... Тя е сама, а вие сте сто! Господ не се нуждае от крясъците ви, за да я накаже... Оставете ни да минем!
Бе хванала Бланш за ръка и стоеше изправена пред тълпата, която негодуваше и се събираше плътно, за да не пропусне двете девойки да минат. Фин чакаше с пребледнели и треперещи устни. И докато успокояваше клетото момиче с поглед, забеляза, че Бланш ще става майка. Лицето ѝ пребледня като тебешир и тя решително се насочи към жените.
– Пуснете ме да мина! – гневно извика Фин. – Не виждате ли, че горката девойка е бременна и ще убиете детето ѝ!
Блъсна с всичка сила една дебела жена, която злобно се при-смиваше. Останалите се отдръпнаха.
След думите на цветарката внезапно тълпата млъкна. Съчувствени погледи се насочиха към Бланш, която, зачервена от срам, страхливо се притискаше към спътничката си и ускоряваше крачка.
Цветарката тръгна по улица "Сен Жан", за да избегне улица "Пон Моро", многолюдна и шумна по това време на деня. Отведе госпожица Дьо Казалис до дома ѝ. Вратата на къщата беше отворена. През целия път не бяха произнесли нито дума.
Бланш я увлече след себе си във вестибюла и когато притвори вратата, въздъхна облекчено:
– О, госпожице, благодаря ви, че ме спасихте!... Тези лоши жени щяха да ме убият.
– Не ми благодарете! – отговори рязко Фин. – Аз също като другите бях дошла да ви обиждам и бия.
– Вие!?
– Да, аз ви мразя, бих искала да не сте се раждали.
Бланш учудено гледаше цветарката. Беше се изправила, аристократичните ѝ инстинкти се бяха разбунтували и устните ѝ се присвиваха презрително. Двете млади жени стояха една срещу друга; първата – с крехката си грация, втората – с енергичната си красота. Гледаха се мълчаливо и чувстваха бушуващото съперничество между техните чувства.
– Вие сте красива и богата – с горчивина в гласа продължи Фин. – Защо ми отнехте любимия, а сега се отнасяте с такава омраза към него? Трябваше да търсите във вашите среди. Бихте могли да намерите някой младеж с бяло лице като вашето и също тъй подъл като вас, който щеше да задоволи любовните ви копнежи... Затова не ни отнемайте нашите мъже, за да не посиним от бой розовите ви физиономии.