Откакто бе у тях, усмихната и лъчезарна, свежите ѝ рокли внасяха светлина, въздух, радост. Сега всичко се смееше в тъмната стая и Ревертега весело казваше, че у тях живее пролетта. Добрият човек забравяше всичко сред ласкавия полъх на тази пролет. Сърцето му се разнежваше, преставаше да мисли за тежката си професия.
Фин доста хитро играеше ролята си. Без да ускорява нещата, постепенно събуди у тъмничаря милосърдието и нежността. А после оплака пред него участта на Филип, принуди го сам да признае, че младежът несправедливо бе хвърлен в затвора. И когато чичото напълно омекна, тя го попита може ли да посети клетия затворник. Ревертега не посмя да откаже, заведе племенницата си в килията и остави вратата отворена, за да пази.
Фин застана объркана пред Филип. Гледаше го смутена, изчерви се и забрави какво искаше да му каже. Младежът я позна и бързо се приближи към нея. Гледаше я с нежност и очарование.
– Вие? Тук, скъпо дете? – възкликна той. – Ах, колко мило от ваша страна, че идвате да ме видите... Разрешете да ви целуна ръка.
Филип си беше въобразил, че е в малкия си апартамент на улица "Сент"; може би си мислеше, че започва нова авантюра. Изненадана, почти обидена, цветарката издърпа ръката си и строго погледна любовника на Бланш.
– Вие сте луд, господин Филип! Знаете добре, че за мен вече сте женен... Да говорим за сериозни неща.
Сниши глас и бързо продължи:
– Надзирателят ми е чичо и вече осем дни как правя всичко, за да ви спася. Исках да ви видя и ви кажа, че вашите приятели не са ви забравили...
След тези обнадеждаващи думи Филип изпита съжаление за държането си преди миг.
– Дайте ми ръката си! – промълви той развълнувано. – Искам да я стисна като на стар приятел... Прощавате ли ми?
Цветарката се усмихна.
– Мисля, че в най-скоро време ще мога да ви отворя широко вратата... Кой ден искате да избягате?
– Да избягам?... Но аз ще бъда оправдан! Защо трябва да бягам? С това само ще докажа, че съм виновен.
Фин не бе мислила за това. За нея Филип бе преждевременно осъден. Но в края на краищата беше прав: трябваше да се чака решението на съда. Тя стоеше мълчалива и нерешителна. Ревертега два пъти посочи към вратата, за да я подкани да напусне килията.
– Добре – обърна се отново към затворника тя, – бъдете готов за това всеки момент. Ако ви осъдят, аз и брат ви ще подготвим бягството... Имайте ни доверие!
Девойката си тръгна и остави Филип почти влюбен. Сега имаше време, за да спечели чичо си окончателно. Продължи тактиката си, с която омайваше милия човек и събуждаше състраданието му към съдбата на затворника. Дори успя да спечели за каузата на конспирацията двете си малки братовчедки, които бяха готови на всичко, стига тя да го пожелаеше. Една вечер, след като бе обсипала с ласкави думи и разнежила Ревертега, най-после се престраши да поиска от него да освободи Филип.
– За Бога! – извика тъмничарят. – Ако това зависеше само от мен, още веднага щях да му отворя вратата.
– Но това наистина зависи само от вас, чичо! – наивно отговори Фин.
– Ах, мислиш ли?... Та още на другия ден ще ме изхвърлят на улицата и ще умра от глад с двете си момиченца.
При тези думи цветарката стана сериозна.
– А ако ви дам пари? Ами ако обичам този младеж и смирено ви помоля да ми го върнете?
– Ти ли? – Тъмничарят не можеше да скрие учудването си.
Беше се изправил, гледаше племенницата си, за да разбере дали не се подиграва с него. Когато я видя сериозна и развълнувана, се съгласи победен и разнежен.
– Бога ми, ще направя всичко, каквото пожелаеш... Ти си едно много добро и хубаво момиче.
Фин го целуна и заговори за други неща. Вече бе сигурна в победата си. После многократно се връщаше към разговора, за да накара Ревертега да свикне с мисълта, че трябва да освободи Филип. Не искаше да обрече чичо си на мизерия. Затова му предложи петнадесет хиляди франка. Тази щедрост заслепи тъмничаря, който от този миг ѝ принадлежеше изцяло.
Този факт бе предизвикал нежните думи, с които се бе обърнала към Мариус: "Последвайте ме... Брат ви е спасен."
Фин отведе младежа в затвора. По пътя му разказа как постепенно бе спечелила чичо си. В началото праволинейният Мариус се възмути, но после си спомни за интригите на господин Дьо Казалис и си каза, че в крайна сметка и той ще си послужи със средствата на противниците си; това напълно го успокои.
Благодари трогнат на Фин. Не знаеше как да изрази признателността си. Щастлива от радостното му вълнение, девойката почти не слушаше благодарностите.