– Е, и?! Какво мислите за господин Берар?... Голям артист, не ще и дума... Вратата на кабинета му беше отворена и аз се забавлявах, гледайки измъчените ви физиономии. Без малко да се разплаче, почтеният човек! Позволете ми да ви кажа, че се оставихте да ви измамят по най-елегантния начин.
– Не ви разбирам – промълви Мариус.
– Толкова по-добре, значи сте честен човек... А аз напускам това заведение с радост на сърцето. Отдавна се съмнявах в удара, бях предвидил развръзката на тази комедия, която си е същинска кражба. Имам особен нюх към мошеничествата.
– Какво искате да кажете?
– О, историята е проста. Мога да ви я разкажа с две думи... Преди десет години Берар създаде банката. Днес не се съмнявам, че е подготвял фалита си още от първия ден. Ето какво си е мислел: "Искам да съм богат, защото апетитите ми са големи; искам да стана богат колкото се може по-скоро, защото нямам търпение да чакам. Правият път обаче е труден и дълъг. Затова предпочитам да вървя по нечестните пътища и да събера милиона си за десет години. Ще стана банкер, ще имам каса, в която ще слагам вложените при мен пари. Всяка година ще си прибирам една кръгла сумичка. Това ще продължи толкова, колкото е необходимо. Ще спра, когато напълня догоре джобовете си. Тогава спокойно ще прекратя плащанията си. От поверените ми два-три милиона щедро ще върна на заемодателите си двеста-триста хиляди франка. А остатъкът, скрит на сигурно местенце, което само аз си зная, ще ми осигури охолен и сладък живот." Сега разбирате ли, господине?
Мариус слушаше изумен служителя.
– Но това, което ми разказвате, е невъзможно. Берар току-що ми каза, че пасивът му е един милион, а активът – един милион и петстотин хиляди франка. Така че парите ми ще бъдат изцяло върнати.
Чиновникът се разсмя гръмогласно.
– Ах, Боже мой, колко сте наивен! Вие наистина ли разчитате на този актив от един милион и половина?... Най-напред от тази сума ще бъде удържана зестрата на госпожа Берар. А госпожа Берар е донесла петдесет хиляди на съпруга си, който с брака си ги превърна в петстотин хиляди франка. Както виждате, това е една дребна кражба от четиристотин и петдесет хиляди франка. Остава един милион и този милион е почти изцяло в съмнителни кредити. Всичко става много лесно. В Марсилия има хора, които за сто франка ще си продадат подписа. Те си живеят много добре от тази доходоносна професия. Такива подставени лица са подписали на Берар купища полици и той си е прибрал в джоба парите, за които днес казва, че е дал в заем на несъстоятелните си длъжници... Трябва да се радвате, ако ви дадат десет процента. Но и това ще стане след осемнадесет месеца или две години, когато приключи работата на съответните съдебни лица.
Мариус бе потресен. Петнадесетте хиляди франка, оставени от майка му, се превръщаха в смешна сума, която не можеше да послужи за нищо. Парите му трябваха незабавно, а казваха, че ще трябва да чака две години. Разорението и отчаянието му бяха дело на мошеник, който жестоко го бе измамил. Гневът се надигаше в него.
– Този Берар е нехранимайко! – извика той. – И ще бъде наказан жестоко. Обществото трябва да се прочисти от тези ловки мошеници, които забогатяват за сметка на други. Очаква ги каторгата!
Чиновникът отново прихна да се смее.
– Най-много да осъдят Берар на петнадесет дни затвор. Това е... Вие май пак престанахте да разбирате?... Слушайте.
Двамата млади мъже стояха на тротоара. Минувачите ги блъскаха с лакти, затова се върнаха във вестибюла на къщата на банкера.
– Казвате, че Берар го очаква каторга – поде чиновникът.
– Каторгата е за тези, които не умеят да се оправят, а той крои фалита си цели десет години и е взел всички предпазни мерки. Едно подобно престъпление е цяло произведение на изкуството. Сметките са в ред, законът е на негова страна. Нашият човек предварително е предвидил минималните рискове, на които е подложен. Съдът може да го упрекне само в големи лични разходи; ще го обвинят още, че е пуснал в оборот прекалено голям брой полици, един доста скъп начин да се сдобиеш с пари. Тези грешки ще доведат само до смешно наказание. Казах ви, Берар ще получи петнадесет дни или месец, не повече.
– Но не е ли възможно публично да се разкрие престъплението на този човек, да бъде доказано и да го осъдят?
– А, не, това няма да стане. Липсват доказателства, казвам ви го. А и Берар не си е губил времето, предвидил е всичко, създал си е могъщи приятели в Марсилия, в случай че един ден ще има нужда от влиятелността им. И сега в този град, където връзките значат много, това е една непоклатима личност. Всичките му приятели ще се развикат, ако падне само косъм от главата му. Е, ще го затворят малко проформа. А когато излезе от затвора, ще си прибере милиона, ще блесне с богатството си, отново ще бъде на почит. Ще го срещнете в каретата му, излегнал се на възглавници, а колелата ѝ ще ви изпръскат с кал. И за да отдадат дължимото на успешната кражба, всички ще го поздравяват и обичат, отново ще го обграждат с почит и уважение.