Не намери Шарл на улица "Сент", затова се отправи бързо към фабриката, където работеше. Тя се намираше на булевард "Дам".
Когато пристигна и попита за Шарл Блетри, стори му се, че го гледат странно. Работниците грубо му казаха да се обърне направо към господин Даст, който беше в кабинета си.
Изненадан от подобен прием, Мариус реши да влезе при самия фабрикант. Завари го да заседава с още трима господа, които замълчаха, щом младежът влезе.
– Бихте ли ми казали, господине – попита Мариус, – дали Шарл Блетри е във фабриката?
Даст размени бързо поглед с един от посетителите, едър мъж с бледо и строго лице.
– Господин Шарл Блетри ще дойде след малко. Бихте ли го почакали... Негов приятел ли сте?
– Да – наивно отговори Мариус. – Живеем с него в една къща. Познаваме се почти от три години.
Настъпи кратко мълчание. Младежът се отправи към вратата, защото помисли, че притеснява господата с присъствието си. Тогава едрият мъж се наведе към фабриканта и тихо му прошепна няколко думи. Господин Даст спря Мариус с жест:
– Останете, моля ви... Присъствието ви може да ни бъде полезно. Сигурно познавате навиците на господин Блетри и несъмнено бихте ни дали сведения за него.
Мариус гледаше изненадан, без да разбира нищо. Направи колебливо движение.
– Простете – продължи господин Даст извънредно любезно, – виждам, че думите ми ви изненадват.
Посочи пълния господин и продължи:
– Господинът е полицейски комисар от квартала и току-що го повиках, за да арестува Шарл Блетри, който ни открадна шестдесет хиляди франка за две години.
След това обвинение срещу Шарл Мариус разбра всичко. Обясни си огромните разходи на младия мъж и потръпна при мисълта, че е можел да приеме предложената великодушно от съседа сума. Никога не би си помислил, че е способен на нечестна постъпка. Знаеше, че в Марсилия, както и в други големи индустриални центрове има чиновници, които крадат от работодателите си, за да задоволят пороците и любовта си към лукса; често бе чувал да се говори за такива хора, които печелят сто и петдесет франка месечно и намират начин да губят огромни суми при хазартни игри, да хвърлят по двадесет франка за момичета, да посещават ресторанти и кафета. Шарл изглеждаше толкова благ, скромен, почтен, а беше играл майсторски ролята на лицемер. Мариус до такава степен бе повярвал на почтеността му, че все още в него се прокарваха съмнения въпреки категоричното обвинение на господин Даст.
Седна в очакване на развръзката. А и не можеше да постъпи иначе. В продължение на половин час в кабинета цареше мрачна тишина. Фабрикантът започна да пише нещо. Комисарят и двамата полицаи, потънали в мълчалива дрямка, гледаха разсеяно и с невъзмутимо спокойствие пред себе си.
Чу се шум от стъпки. Вратата бавно се отвори.
– Ето го нашия човек! – изправи се господин Даст.
Влезе нищо неподозиращият Шарл Блетри. Дори не забеляза чуждите хора в кабинета.
– Викали сте ме, господине – обърна се той с онзи провлачен тон, с който подчинените се обръщат към началниците си.
Тъй като господин Даст го гледаше право в очите, младежът се обърна и забеляза комисаря, когото познаваше по физиономия. Пребледня силно, разбра, че с него е свършено, и цялото му тяло потрепера. Когато усети, че уплахата му го издава, се опита да изглежда спокоен, за да възстанови хладнокръвието си.
– Да, извиках ви! – изкрещя господин Даст. – И вие знаете защо... Ах, нещастнико, вече няма да можете да крадете от мен!
– Не разбирам какво искате да кажете – измънка Блетри.
– Нищо не съм откраднал от вас... В какво ме обвинявате?
Комисарят бе седнал зад бюрото на фабриканта, за да пише протокола, а полицаите пазеха на вратата.
– Господине – обърна се полицаят към господин Даст, – бихте ли ми обяснили при какви обстоятелства забелязахте злоупотребите, които служителят ви е извършил във ваш ущърб?
Господин Даст разказа как е станала кражбата. Касиерът му понякога изключително бавно извършвал някои инкасации. Но тъй като имал безгранично доверие в младия човек, обяснявал си закъсненията с недобросъвестността на длъжниците си. Първите злоупотреби датирали от около осемнадесет месеца. Накрая, предишния ден господин Даст отишъл при елин от клиентите си, който бил фалирал, за да иска плащането на сума от пет хиляди франка. Именно там научил, че Блетри е прибрал за себе си тази сума още преди няколко седмици. Ужасен се върнал спешно във фабриката и след като прегледал книгите на касиера, се уверил, че му липсват шестдесет хиляди франка.