Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи
Среща в океана
Деветдесет и девет процента измислица
За първи път чух тази история още в детството си. Веднъж пред очите ми попадна дебела подшивка от старо приключенско списание — дали беше «Всемирный следопыт», дали «Вокруг света» — сега даже и не помня. От многото интересни разкази един завинаги остана в паметта ми. Смътно си спомням, че разказът се наричаше «Великата тайна на океана» или нещо от този род. В него се разказваше за загадъчното изчезване на екипажа на един ветроход. След като започнах да чета, аз вече нито за минута не можах да се откъсна от тази история. В края на миналия век някакъв английски бриг срещнал в Атлантическия океан кораба «Света дева», който плавал без кормчия. Когато англичаните се качили на палубата на този странен кораб, се изяснило, че ветроходът е необитаем. Единственото живо същество на борда бил жално мяукащият черен котарак. Но странно, корабът бил в пълен ред, а товарът му — непокътнат. В капитанската каюта на масата лежали разгърнати морските карти и навигационните инструменти: А на масата в каюткомпанията на «Светата дева» имало чинии и тенджера, пълна със супа, от която още се вдигала пара. Изглежда, сякаш цялата команда на ветрохода била решила да се пошегува с английските моряци и се скрила някъде. След като видели на палубата окървавена брадва, моряците от брига объркани се върнали на своя кораб и разказали всичко на капитана. След няколко дни тайнственият ветроход бил докаран в пристанището.
Разказът завършваше с това, че даже след дълго разследване никой така и не успял да изясни причините за изчезването на екипажа на «Светата дева». Тайната останала неразкрита.
Минаваха години. От време на време в руската и чуждата литература пред очите ми попадаха разкази за това загадъчно произшествие. Разните автори наричаха кораба най-различно: «Светата девственица», «Дева Мария», «Светата Мери», «Мери Селест», «Мария Целеста». В някои разкази корабът се наричаше английски бриг, в други — канадска баркентина, в трети — американска шхуна. И както винаги се случва при подобни истории, почти никъде не съвпадаха фамилията на капитана на кораба, броят на членовете на екипажа, датата и координатите на произшествието.
Тази романтична тайна ме заинтригува извънредно много и аз започнах да записвам в една дебела тетрадка всичко, което успявах да узная или да прочета за този тайнствен кораб. Постепенно се събраха толкова много сведения, че се наложи да започна втора тетрадка. Когато и тя свърши, разбрах, че няма да е леко да намеря пътя към истината през джунглата на своите бележки. Тогава взех лист кадастрон и начертах таблица със следните графи: «Име на кораба», «Характеристика на кораба» (тонаж, дължина, широчина, газене), «Фамилия на капитана», «Товар» и т. н.
Ето как изглеждаха графите на моята таблица след десет години:
«Товар»: растително масло, газ, нефт, спирт, киселина.
«Единственото живо същество на борда»: жално мяукащ черен котарак и радостно лаещо куче, папагал в клетка, който викал «Пирати! Пирати!», и плачещо шестмесечно бебе.
«Какво са намерили на палубата?»: окървавена брадва, сабя със спекли се нетна кръв, счупена шпага, пистолет.
«Какво е имало в тенджерата (чайника, кафеника)?»: топла супа, горещи картофи, варена кокошка.
Заради последната графа — «Къде са изчезнали хората?», таблицата се наложи да бъде преправена — не стигна мястото. Какво ли само нямаше в тази «хорска» графа! «Достоверните» сведения бяха пълни с думи като «пирати», «октопод», «бунт», «афера» и т. н. Сведения за «Мария Целеста» (в действителност така се казваше корабът) се събраха повече от достатъчно. Броят на публикациите за произшествието довеждаше до мисълта, че в основата на всички тези журналистически трикове е някакъв факт от живота, че нещо подобно наистина някога се е случило. Но как да се разграничи истината от измислицата?
Трябваше да се обърна към първоизточниците. Необходимо беше да прочета всичко (или почти всичко), писано в английската преса за този случай на времето «по горещите следи». Такава възможност ми се предостави през 1963 г. при командировката ми в Англия. Оказа се, че в основата на историята с «Мария Целеста», нашумяла толкова на времето и станала в наши дни легенда, лежат достоверни събития и че не всичко в тази легенда е измислица.
Справочният отдел на библиотеката на Британския музей в Лондон е истинска съкровищница на библиография по историята на злощастната бригантина. Скоро ми стана ясно, че тази малка дървена черупка заема не по-малко завидно място в историята на корабоплаването, отколкото флагманският кораб на Христофор Колумб. Оказа се, че в чужбина тайната на «Мария Целеста» е също така популярна, както в Съветския съюз тайната на Тунгуския метеорит.