Дошла нощта. Отдолу, от утробата на плаващия град до мостика долитало бученето на парните турбини и виенето на електродвигателите. Въпреки траура в салоните и баровете на лайнера имало още посетители — главно закоравели пияници. Стюардите се принуждавали да ги отнасят по каютите им буквално на ръце.
Уормс решил да остане на мостика до пристигането на кораба в пристанището. Той знаел, че според прогнозата за времето, получена по радиото, около фара «Скотланд» «Моро касъл» ще влезе в зоната на 8-бален щорм и ще срещне откъм континента два-три шквала. Но това не го безпокояло — той добре бил изучил прекрасните мореходни качества на лайнера и смятал, че ще бъде по-трудно да се вмъкне в тясната, претъпкана с кораби Ист Ривър и да акостира на кея, отколкото да издържи един щорм, макар и силен. Но и това обстоятелство не трябвало да вълнува новия капитан — за 37 години, прекарани в морето, той бил преминал през всички длъжности — от юнга до капитан. Освен това притежавал и диплома на пилот от Нюйоркския залив.
Цепейки вълните с кования си вълнорез, обвитият в бяла пяна «Моро касъл» се носел през тъмносивата завеса на дъжда към родното пристанище. Корабните часовници показвали 2 ч и 30 мин през нощта…
«Цял живот съм гасил пожари»
Цял живот той бил гасил пожари. За Джон Кемпф това било професия — той работел като пожарникар в Ню Йорк. До 63-та си година той влизал стотици пъти в двубой с огъня, когато в родния му град горели кинотеатри, универсални магазини, пристанищни складове, жилища… След 45 години честна служба, прекарана в нощни дежурства и срочни повиквания, профсъюзът на пожарникарите в Ню Йорк го наградил с безплатен билет за «Моро касъл» — най-безопасния и комфортен кораб в света, както се казвало в рекламния проспект. За стареца това било бенефис преди излизането в заслужена пенсия.
В 2 ч и 30 мин през нощта Джон Кемпф се събудил от миризмата на изгоряло. Облякъл се моментално и изскочил в коридора. Лютивият черен дим разяждал очите — горяла корабната библиотека. Металният шкаф, в който се пазели писмените принадлежности, бил обхванат от някакъв странен синкав пламък. Кемпф грабнал окачения на преградата въгледвуокисен пожарогасител, отвъртял крана му и насочил струята пяна в полуотворената врата на шкафа.
Пламъкът избухнал, изменил цвета си и изскочил от шкафа, като обгорил веждите на пожарникаря. Кемпф захвърлил пожарогасителя и като прикривал лицето си с кърпа, се втурнал да търси най-близкия пожарен кран. Близо до библиотеката през черната завеса от дим изскачали оранжеви пламъци — те лижели вратата на съседното помещение. Пожарникарят размотал маркуча и отвъртял крана. Но върху гумената пътека в коридора вместо мощна струя паднали няколко ръждиви капки… В магистралата нямало налягане. Като изпсувал, старецът започнал да чука по вратите на каютите. Той будел сънените обитатели на втора класа. След като пребягал около стотина метра по коридора и едва не си строшил юмрука да чука по вратите, Кемпф се хвърлил към долната палуба, за да се спусне оттам в машинното и да каже на механиците, че е необходимо да включат пожарните помпи и в магистралата. Ветеранът от огнените битки видял с недоумение, че и коридорът на долната палуба е обхванат от пламъците. Това противоречало на здравия смисъл, противоречало на професионалния опит на майстора-пожарникар Кемпф. Огънят винаги се разпространява отдолу нагоре, а тук на кораба той почти моментално се устремил надолу.
«Цял живот съм гасил пожари, но такова нещо още не съм виждал! Огънят върви надолу… Димът не е обикновен» — помислил пожарникарят и си спомнил една от последните схватки със заклетия си враг в химическия завод в Бруклин.
Минали минути. Нощната тишина царяща на «Моро касъл», вече била нарушена от сърцераздирателни викове. Хората изскачали в коридорите, задъхвайки се от дима, блъскали се един в друг, падали и обезумявайки от ужас. В същото време обитателите на каютите, до които димът още не бил дошъл, продължавали да спят. А когато по всички палуби на лайнера се разнесъл сигналът за пожарна тревога, било вече късно — коридорите били обхванати от пламъци. Изходът от каютите бил отрязан от огнената завеса. За повечето пътници, които били по-малко от една седмица на кораба, помещенията на лайнера с многото врати, преходи и трапове били като лабиринта на Древния Крит. Именно затова всички, които успели да напуснат каютите си, без да искат, се озовали в салоните, прозорците и илюминаторите на които гледали към носовата част на лайнера.