След това двамата радисти се промъкнали през полуовъгления мостик и по десния трап се спуснали на главната палуба. Единственият спасителен път оттам оставал пътят към бака. Там вече било тясно — почти всички офицери и моряци от «Моро касъл» намерили спасение на бака. Сред тях бил и капитан Уормс. Той гледал с широко отворени очи гигантската клада, в която се била превърнала надстройката на лайнера и тихо повтарял:
— Кажете, това истина ли е или аз бълнувам…
Негодник и герой
На другия ден, 8 септември 1934 г., централните вестници в САЩ излезли с извънредни издания — в центъра на вниманието били събитията от миналата нощ, разиграли се на борда на «Моро касъл». В очите се набивала набраната с тлъсти букви последна радиограма на Роджърс. Именно на нея дължали спасението си стотици пътници от «най-безопасния лайнер в света». Под радиограмата следвали интервютата с тези, които първи се отскубнали от плаващия ад и се добрали до брега.
Тук било и интервюто с моряка Лерой Кесли. Той разказвал за безпомощните пътници, напомнящи му в задимените лабиринти на лайнера «редици от слепци, търсещи отчаяно вратата». Кесли обяснил на журналистите защо на много лодки при спускането от «Моро касъл» заяждали талите, разказал как движещият се още лайнер теглел лодките след себе си, как съвсем близо до него със съскане падали във водата огромни парчета дебело стъкло от пукналите се от горещината илюминатори на салоните, как те разсичали на две половини хората в лодките… Морякът писал по-късно за пожара:
«От лодката видях страшно зрелище. Горящият кораб продължаваше да се отдалечава. Черният му корпус беше озарен от оранжевите пламъци на пожара. На кърмата му, притиснати един до друг, стояха жени и деца. До нас долетя жален и пълен с отчаяние вик… Този вик, приличащ на стон на умиращ, ще си спомням до самата си смърт. Успях да различа само една дума — „сбогом“.»
Очевидци на катастрофата сред пътниците писали, че тези от тях, които намерили убежище на кърмата, нямали никакви шансове да напуснат горящия кораб с лодки. Можел да се спаси само онзи, който гледал без страх надолу, където на десет метра от него вряла ледената вода на развилнелия се океан.
По-късно по време на следствието се изяснило, че около 20 души от горящия лайнер успели да се спасят с плуване, като преодолели 8 морски мили в бушуващото море. Корабният юнга — кубинец по националност, смогнал да направи това без спасителна риза.
Мнозина свидетели на катастрофата обвинявали капитан Уормс и неговия екипаж в страхливост. Ето какво писал синът на знаменития американски хирург Фелис: «Плувах под кърмата на лайнера, като се държах за висящото от борда въже. Над главата ми гореше боята. Тя се издуваше, издавайки някакъв странен жвакащ звук. Падащите парчета от нея ми изгаряха врата и раменете. От време на време в тъмнината се разнасяха плясъци от падащите във водата хора. След това неочаквано съзрях спасителна лодка. Тя бързо се отдалечаваше от борда на лайнера. В тъмнината около нея се белееха лица и протегнати ръце, чуваха се молби за помощ. Но лодката премина направо по главите на давещите се. В нея имаше само осем или десет моряци и един офицер с галуни на ръкавите.» Това била лодката, спусната, както се изяснило след това, по заповед на главния механик Ебът, изоставил позорно кораба си на произвола на съдбата…
На разсъмване на 8 септември на напълно изгорелия и все още димящ лайнер останала малка група от екипажа начело с капитан Уормс. Тук бил и Роджърс със заместника си — втория радист Джордж Алагна.
За да се прекрати дрейфът на кораба по вятъра, била хвърлена дясната главна котва — и когато до «Моро касъл» се приближил спасителният кораб на ВМФ на САЩ «Тампа», наложило се да отложат тегленето: брашпилът бил без ток, а спускането във верижния сандък, за да се откачи глаголгакът на котвената верига, се оказало невъзможно. Едва към 13 ч останалите на лайнера хора успели да прережат с ножовка едно звено от котвената верига. Капитан трети ранг Роуз заповядал да се закрепи влекало на бака на лайнера, за да откара изгорелия кораб до Ню Йорк. Но привечер времето изведнъж се развалило, започнал северозападният щорм. След известно време влекалото се скъсало и се намотало около винта на «Тампа».
Останалият без вързала «Моро касъл» започнал да дрейфува по вятъра, докато не се оказал изхвърлен върху плитчината до крайбрежието на щата Ню Джърси, на тридесетата метра от плажа на парка Ешбъри. Това станало в събота, в 8 ч вечерта, когато в Ешбъри било пълно с народ.