«Това е престъпник, който е вършил най-различни злодейства в продължение на 20 години. Надарен с необикновен ум, той бил аферист от най-висока класа и блестящ експерт по скалъпва не на факти за постигане на своите цели. Въпреки дългия списък от престъпления дълги години оставал извън подозрение. От детски години Роджърс четял научна литература и почти всички научнопопулярни списания, издавани в Ню Йорк. С отлични познания по химия, електро- и радиотехника, той често експериментирал с бомби със закъснители, с най-различни „адски машини“, киселини и газове. Известно е, че често заявявал пред приятели: „Обожавам пожарите!“
На 12 години с него вече се била занимавала полицията заради лъжа и кражби. Той бил даден под съд заради кражба на радиоприемник в Оклънд, но за него гарантирала баба му.
След като през 1917 г. завършил техническо училище в Сан Франциско, Роджърс служил като радист във военноморският флот на САЩ. Пред 1923 г. бил уволнен заради кражба на радиолампи. Не веднъж Роджърс се оказвал очевидец на огромни експлозии и пожари, причините за които оставали неизяснени — например взрива в базата на военноморският флот на САЩ в Нюпорт през 1920 г., големият пожар в зданието на радиокомпанията на Гринуич стрийт в Ню Йорк през 1929 г., пожара на „Моро касъл“ през 1934 г., пожара в собствената му работилница у дома пред 1935 г. (при което получил 1175 долара застраховка) и т. н.»
На 16 май 1938 г. Роджърс бил арестуван да покушение със саморъчна бомба срещу негов близък приятел — полицейския лейтенант Уинсент Дойл. Опитът за убийство не бил случаен. Изяснило се, че Роджърс неведнъж казвал на Дойл пред бутилка уиски: «Да, освен мене никой в света не знае и няма да узнае истинската причина за гибелта на „Моро касъл“. Само аз знам, че той беше погубен от една автоматична писалка…»
Полицаят наострил уши — спомнил си за вечното увлечение на бившия радист по химията. В управлението намерил старото дело на Роджърс, където последният фигурирал като очевидец на различни взривове и пожари. На свой ред Роджърс разбрал, че е разкрит. Веднъж Дойл, който бил запален ловджия, получил колет по пощата. Това било саморъчна грейка, която можело да се използва през зимата за топлене на ръцете. Към колета имало писмо: «Скъпи Уинсент! Това ти е грейката за лов. Може да работи с батерия или от мрежата!»
И Дойл я включил… Избухнал взрив. Ейтенантът останал с разкъсано бедро и три откъснати пръста на лявата ръка. Вината на Роджърс била доказана и националния герой влязъл в затвора.
Работата получила скандален характер. Американците не искали да се изложат пред света и скоро благодарение усилията на влиятелни приятели, делото било потулено, а затворът бил заменен в 1942 г. с военна служба в търговския флот. Роджърс станал отново корабен радист. След края на войната той се завърнал отново в Байон, където отворил частна работилница.
И ето сега убийството на Хамелови. Мотив за убийството — дълг от 7500 долара… По време на следствието неочаквано започнали да излизат наяве факти, които разтърсили не само жителите на Байон, но и целите Щати. Оказало се, че на националния герой сега се приписвало отравянето на капитан Уилмът и подпалването на «Моро касъл». При разследването на делото, след като анализирали редица обстоятелства, предшестващи пожара, и след като разпитали свидетелите и очевидците, експертите възстановили картината на катастрофата с «Моро касъл».
Един час преди излизането на лайнера от Хавана капитан Уилмът видял началника на радиостанцията да носи 2 бутилки с някакви химикали и му заповядал да ги хвърли зад борда. На полициата станало известно, че капитан Уилмът и Роджърс отдавна имали сметки за уреждане. Фактът с отравянето на капитана, макар че трупът му изгорял при пожара, не будел никакви съмнения сред експертите — въпреки, че тук нямало преки улики. Експертите по химия и по корабостроене изказали доста солидни доводи, че Роджърс е подпалил кораба на две или три места с бомби със закъснител. Той изключил автоматичната система за идентификация на пожари и пуснал газьола от цистерната на аварийния дизел-генератор на горната палуба да изтича надолу. Ето защо пламъкът се разпространявал отгоре надолу. Той също взел под внимание и къде се съхраняват сигналните димки и ракети. С това сеобяснява бързото разпространение на огъня по лодъчната палуба. Схемата на пожара била съставена професионално, с познаване на работата.