Жаждата за богатство, надпреварата за печалба, стремежът да се привлекат пътниците, отчаяната конкуренция са характерни за много от собствениците на западните корабни компании. Историята на корабоплаването познава доста случаи, когато в резултат на недотам спортно съперничество някои предприемачи-корабопритежатели, чувствайки близкия финансов крах, прибягват до такова крайно средство като унищожаване на собственото имущество, за да се получи застраховката и по такъв начин «да се остане в играта». Обект на застраховането били като правило (пък и продължават да бъдат) стари, бавноходни и носещи загуба океански лайнери, които отдавна би трябвало да отидат за старо желязо, но чиито собственици са решили да изстискат от тях последната печалба. Тези «плаващи ковчези», леко ремонтирани и пребоядисани, се пращат в куриозни рейсове, които, както е известно, носят на собствениците си няколко пъти повече печалба от обикновените.
Потопяване на голяма дълбочина или умишлено предизвикан пожар на борда са двата основни начина на авантюристите за унищожаване на кораба и за заличаване на следите. Понякога корабът бил опожаряван даже и с пътници на борда…
Преди Втората световна война броят на пожарите на корабите от световния търговски флот възлязъл — по официални данни на асоциацията на ливърпулските застрахователи — средно на 530 за година и възможността чрез умишлен пожар да се получи солидна застраховка се оказала за отделни корабособственици единствената «оздравителна мярка» в борбата с кризата.
Жадната за сензации западна преса пишела «с негодувание» за тайнствените пожари и експлозии по големите кораби, без винаги да посочва истинската причина на пожара. Така например само през 1930 г. вследствие на умишлено предизвикани пожари изгорели четири лайнера със сумарно водоизместване почти 100 000 т. През февруари 1930 г. след серия силни експлозии при престоя му в Ню Йорк възникнал пожар на немския лайнер «Мюнхен» с обща вместимост 13 500 рег. т. Лайнерът потънал при гасенето на пожара с вода и легнал на дъното. Няколко дни след този случай станал пожар на друг немски лайнер — «Европа», с обща вместимост повече от 40 000 рег. т. Пожарът избухнал преди спускането на кораба от стапела в Хамбург. Изгорели напълно всички помещения на лайнера. По-късно корабът бил построен фактически наново. През юни 1930 г. избухнал пожар на английския лайнер «Бермуда» с вместимост 19 000 рег. т, който се намирал в пристанището Хамилтън на остров Бермуда. За няколко часа корабът бил напълно унищожен от огъня и потънал до кея. Лайнерът бил построен в края на 1927 г. Цената му по това време била около 1 млн. фунта стерлинги. Застрахователната премия, получена от собствениците за кораба, възлязла на 660 000 фунта стерлинги.
На 10 декември 1930 г. при престой в английското пристанище Блайт преди предаването му за старо желязо изгорял английският лайнер «Емпрес ъф Скотланд» с обща вместимост 25 160 рег. т. Той бил построен през 1905 г. и преди появата на «Мавритания» се смятал за най-големия кораб в света. Следствието показвало, че лайнерът бил запален умишлено, за да се получи застраховката.
Към умишлените пожари могат да се причислят също и диверсиите, извършвани от агентите на конкуриращите компании или на воюващите страни.
Друг надежден начин за отърваване от нерентабилния кораб, без да се загуби нещо при това, било потопяването му на голяма дълбочина или блъскането му в рифовете в някой затънтен район. Английският писател и поет Ръдиард Киплинг писал:
Що за корита съм карал! Прогнили. Дупка до дупка! И както шефът ми бе заповядал, ги потапях и блъсках на плитко.
Това са редове от неговата поема «Мери Глостър». В нея се описва как сър Глостър — собственик на кораби и милионер, завещавайки състоянието си на своя син, лентяй и безделник, разказва на смъртния си одър от какво е започнал: от умишленото унищожаване на старите застраховани кораби на господарите си.
А ето един любопитен случай за рубриката «Замислени корабокрушения» от по-близкото минало. В края на 1960 г. в управлението на пристанището Сиатъл (САЩ) и в местния филиал на едно застрахователно дружество дошло съобщението, че недалеч от залива е потънал рибарският кораб «Кейп Дъглас». Както заявил капитанът му, който се бил спасил заедно с механика на гумена лодка, корабът се сблъскал през нощта с някакъв предмет, получил голяма пробойна и много бързо отишъл на дъното.
Застрахователното дружество възложило разследването на свой инспектор, който преди всичко се опитал да уточни мястото на катастрофата. Самолетът направил няколко кръга над залива и открил голямо петно нефт. Дълбочината на морето възлизала тук почти на 200 м. Хидролокаторът определил, че на дъното се намира кораб, който по своите очертания наподобявал много «Кейп Дъглас».