Покрай нос Хатерас минава на север постоянното течение Гълфстрийм. Средната му скорост на това място е около 70 мили в денонощие. Върху плитчината Даймонд Гълфстрийм се сблъсква със северноатлантическото течение и когато настъпи щорм, вълните на това място, срещайки се една с друга, хвърлят пръски и морска пяна, смесени с пясък и миди, на тридесетина метра нагоре. Такова явление се наблюдава само тук.
Между западната граница на Гълфстрийм и Дюните на Вирджиния Дейр действат приливно-отливни течения със скорост до 0,5 възела. Близо до входовете на проливите между островите приливните течения вървят главно от морето към брега, а отливните — от брега към морето, дето достигат скорост 1 възел. В проливите скоростта на тези течения нараства до 3–4 възела, а по време на силните западни ветрове при малка вода — и до 5 възела.
В лоцията за района на нос Хатерас специално се подчертава, че при плаване в мъгла е необходимо изключително внимание, тъй като влиянието на Гълфстрийм и на течението, имащо голяма скорост около плитчината, се определя трудно и може да бъде допусната значителна грешка при изчислението. Ето защо при приближаването до нос Хатерас, когато корабоводителят не е уверен в точното местоположение на кораба, се препоръчва да се застане на котва на дълбочини, не по-малки от 50 м.
Сериозна опасност за плаването представлява и районът на нос Лукаут. Този нос, намиращ се на 34°35′ северна ширина и 36°32′ западна дължина, външно прилича на Хатерас — същата дълга пясъчна ивица, заобиколена с плитчини. Южно от него на 8 мили се простира плитчината Кейп Лукаут с група опасни банки с дълбочини от 0,5 до 6 м. При вълнение отгоре им се образуват буруни. Самото английско име на този нос, което на български може да се преведе като нос «Пази се», сякаш напомня на корабоводителите за дебнещата ги тук опасност.
Предупреждението към мореплавателите се съдържа и в името на най-южния нос на това «гибелно място». «Фиър» на български се превежда като «страх». Този нос се намира приблизително на 4 мили от прохода Корнкайк Инлет и представлява тясна слегнала се пясъчна ивица от заблатения остров Смит, която ограничава от изток входа в река Кейп Фиър. В югоизточна посока от носа на протежение 18 мили се простира тясна плитчина с дълбочини, по-малки от 10 м, и с група от банки с дълбочини от 0,3 до 6 м. Районът около границата на плитчината откъм океана носи името Фрайинг Пан. Думите «frying-pan» могат да се преведат като «врящия тиган». Името си той е получил не случайно — толкова е силно по време на щорм месивото от вълни и пяна.
Също така опасни за мореплавателите са банката Плат и плитчините Уимбе и Роял Шол.
Районът на Дюните на Вирджиния Дейр е известен и със своите променливи ветрове. От ноември до април те като правило преминават в щормове. Невъзможно е да се предскаже началото им. Често посред бял ден равномерният югозападен бриз преминава неочаквано към северен или северозападен ураганен вятър. Той вдига от дюните пясък, който закрива слънцето. Почва да свири острицата. Студеният вятър огъва до пясъка крайбрежните дъбчета, акации и боровете-джуджета. Вятърът вдига тонове пясък, мидички и даже чакъл. И всичко това лети във въздуха, изкъртва стъклата в прозорците, затрупва градините и бостаните. Тогава започва своята атака към дюните неуморният Атлантик…
Ураганите тук са обикновено явление, особено през зимата. Американските хидролози са установили, че даже при 8-бален щорм височината на вълните около Хатерас е средно около 13 м. Колко са сложни в този район хидрометеорологичните условия за плаване, говори следният пример.
На 7 октомври 1954 г. на 100 мили североизточно от нос Хатерас потънал с товар американският моторен кораб «Мормаккайт» с вместимост 6000 рег. т. Метеоролозите установили, че в момента на гибелта на кораба вятърът духал от север — североизток със скорост 18 м/с. Скоростта на течението в североизточна посока възлизала на около 2 възела, скоростта на вятъра по отношение на водата — 19–20 м/с. В океана прииждали дълги вълни от тропическия циклон, разиграл се на 1300 мили югоизточно от нос Хатерас. Височината им възлизала на 3–4 м при период около 13 секунди. По същото време откъм юг от друг тропически циклон се разпространявали вълни с височина 1–1,5 м и период около 17 секунди. И въпреки че силата на вятъра не надминавала 8 бала, се срещали вълни, високи 13–15 м. Една от тях наклонила «Мормаккайт» така, че рудата в неговите трюмове се струпала към единия борд и корабът, като загубил устойчивост, се преобърнал.