Остава да разкажем по-подробно за най-тежките корабокрушения, които говорят за неукротимия нрав на този «гълтач на кораби».
1750 г., 18 август. Ураганът разхвърлял испанската ескадра на «Златния флот» под командването на дон Хуан Мануел де Бонила. Всичките седемнадесет галеона с ценния товар били изхвърлени на дюните. От 2500 моряци се спасили 73-ма.
1837 г. Върху плитчините на нос Лукаут загива с екипажа си американският барк «Мексико», а в крайбрежните дюни на остров Окракок, в подножието на кулата на фара изчезва английският ветроходно-колесен параход «Хоум», пътуващ от Ню Йорк за Чарлстън. Броят на жертвите от втората катастрофа е над 100 души.
1850 г., 24 юли. Върху плитчината Даймонд намират по време на щорма последното си пристанище бриговете «Маргет», «Океан», «Беле», «Мери Елън» и шхуната «Райсър». По-голямата част от екипажите им загива.
1862 г., 30 декември. По време на щорм на две мили от нос Хатерас потъва влаченият на буксир «Монитор» — корабът, станал прототип на появилите се по-късно броненосци. Същият «Монитор», който по време на Гражданската война в Северните американски щати излязъл победител в дуела с «Вирджиния»[11] — бронираната батарея на конфедератите. Щормът погубил победителя от легендарния двубой на Хемптънския рейд. Влекачът смогнал да спаси по-малко от половината екипаж.
1871 г., 27 януари. При мъгла английският параход «Кенсингтън» се сблъсква близо до Чикамакомико с американския тримачтов барк «Темплар» И двата кораба отиват на дъното, отнасяйки със себе си над 150 души.
1877 г., 24 ноември. По време на щорм потъва близо до нос Хатерас американската парна фрегата «Хурон». Брой на загиналите — над 100 души.
1878 г., 31 януари. По време на щорм в най-северната част на Външните плитчини американският параход «Метрополис» е изхвърлен върху крайбрежните дюни. В неравната борба загиват 85 души. Спасяват се само трима.
1889 г., 23–24 октомври. По време на силен щорм в яките прегръдки на Дюните на Вирджиния Дейр попадат наведнъж шест американски шхуни. Само малцина от най-силните плувци успяват да се доберат до сушата.
1890 г., 1 октомври. Английският товарен параход «Гленрат», пътувайки с дървен материал от Южна Америка за Антверпен, близо до нос Лукаут на пълен ход се удря в потънал по-рано тук кораб и отива на дъното. Част от екипажа загива.
1899 г., 16–18 август. Над Хатерас преминава ураган със страшна разрушителна сила. Корабите, заварени близо до Дюните на Вирджиния Дейр, се опитват да излязат в открито море, но без успех. В плаващите пясъци на Външните плитчини намират гибелта си шест големи шхуни и баркентината «Присцила». Човешките жертви са много.
1919 г., 30 юли. Английският товарен параход «Клан Гордън», натоварен с варели нефт от Ню Йорк за Дайрен, по време на щорм се преобръща с кила нагоре на 140 мили югоизточно от нос Хатерас.
1924 г., 12 март. Щормът край Хатерас застига внезапно американския товарен параход «Сантяго». Вълните отнасят брезента и люковите закрития на втория трюм. Параходът, напълнил се с вода, потъва с 25 души от екипажа. Десет души успяват да се спасят с лодка.
1936 г., 26 декември. Гръцкият товарен параход «Маунт дирфис», натоварен с хромова руда, се оказва край нос Фиър върху плитчината Фрайинг Пан. Час и половина след това вълните пречупват корпуса на кораба на две. Част от екипажа загива.
1951 г., 5 октомври. Американският моторен кораб «Саутърн айлз», натоварен с желязна руда, се пречупва на две от силното вълнение на 250 Мили югозападно от нос Хатерас. Спасяват се с лодка само 7 моряци.
Не е необходимо да продължаваме тази мрачна хроника. Ще добавим, че един от най-силните щормове през последния половин век премина над Хатерас в 1952 г. Той причини много разрушения по брега и изхвърли върху ивицата на Външните плитчини три съвременни товарни моторни кораба — американския «Саутърн» и панамските «Миджет» и «Омар Бабун».
«Погребалният списък» на Хатерас се попълнил значително по време на двете световни войни за сметка на търговските кораби, потопени от кайзеровите и фашистките подводници на Германия. През лятото на 1918 г. немските субмарини потопили в този район девет кораба: четири товарни парахода, един танкер, барк, шхуна и плаващия фар «Даймонд шолз». Танкерът «Мирло» се натъкнал на мина, поставена от тях.
Когато започнала Втората световна война, командването на военноморския флот на САЩ не си мръднало пръста да вземе поне елементарни мерки за охраната на този важен за морските комуникации район. За това недоглеждане Щатите и особено техните съюзници се наложило скъпо да платят.