Силното вълнение пречеше да се види върху екрана на локатора на «Адамс» ехо от лодката — четиримилната скала на екрана бе пълна със смущения от вълните.
Изведнъж през издигащите се над водата изпарения и лапавицата от «Адамс» забелязахме лодката на «Бонитас». Двадесет и седем души в оранжеви спасителни ризи гребяха в нея като обезумели… Изглеждаше, че лодката всеки момент ще се преобърне във врящата вода. Нищо не помагаше — нито горивото, нито машинното масло, нито рибената мас, изливани от нас зад борда. Ураганният вятър и откъсващите се през цялото време гребени на вълните разплискваха маслото и не му даваха да ги покрие със спасителната си ципа.
В този драматичен и напрегнат момент лодката се намираше на около 200 фута от десния борд на «Адамс». Беше мъчително болно да се гледат измъчените хора, които се бореха за живота си. Мнозина от пътниците плачеха, без да се срамуват от сълзите си, екипажът с възгласи ободряваше намиращите се в лодката. В един момент изглеждаше, че лодката ще пристане тъкмо до борда на кораба. След това, когато от лодката до борда на «Адамс» оставаха около 100 фута, поради огромните вълни корабът тежко се наклони на борд и малко се отстрани от нея, а вълните отново я отклониха от нас и въпреки нечовешките усилия на гребците тя се скри от погледа зад вилнеещата завеса от сняг и изпарения.
В това време доложиха, че «Бонитас» продължава дрейфа си срещу «Адамс» и че се намира на по-малко от 800 ярда от нас. Ако не изменяхме курса, след 10 минути корабите трябваше да се сблъскат. Дадохме на машината «пълен напред» и се махнахме от мястото, където в тъмнината хората се бореха за живота си. По-късно капитан Марини казваше, че след като този опит се провалил, всички се смятали вече за покойници. Те не се надявали да зърнат още веднъж спасителните светлини, а някои от тях изоставили намерението си да останат на този свят.
«Адамс» се отдалечаваше бързо от потъващия «Бонитас» и направи широк кръг надясно. Курсът ни беше прокаран така, че да се върнем на същото място на безопасно разстояние от «Бонитас» и да се опитаме да пресечем курса на лодката, която още дрейфуваше, отнасяна от вятъра. «Адамс» силно се клатеше от борд на борд и беше много трудно да го управляваме. Приблизително след половин час от кораба забелязахме бял проблясък — капитан Марини пускаше вече белите ракети, тъй като червените били свършили.
Решихме да качим лодката на борда на «Адамс» при каквито и да е обстоятелства. Дадохме «пълен назад» на машината и корабът започнала се доближава до лодката. Да се върви «пълен назад» при силно попътно вълнение е, разбира се, не много правилна маневра от гледна точка на добрата морска практика. Но ситуацията оправдаваше риска.
Лодката се удари в десния борд на кораба приблизително на 50 фута от кърмата. Отгоре към нея полетяха различни въжета, но преди да успеят да ги закрепят, лодката бе отнесена към кърмата — към винта и кормилото. Неочаквано «Адамс» отново силно се наклони на десния си борд от удара на огромна вълна. Вълната, която се удари о борда, се стовари върху почти заляната с вода лодка и я преобърна. За щастие умяхме преди това да спрем винта. Сега под кърмата плуваха 27 човека. Зад борда веднага полетяха спасителни пояси и въжета.
Мнозина успяха да се хванат за тях, но вълнението ги отблъсна от борда. Някои се опитваха да се задържат за перото на кормилото и лопатите на винта, когато те се оголваха от водата. Старпомът Шей, командир на аварийната команда, започна да спуска дежурната лодка. При такова вълнение това беше доста опасна работа. Лодката едва не се пречупи на две, когато, малко преди да докосне водата, една вълна я удари по дъното. Лодката се насочи към кърмата, за да извади плуващите от водата, но освен двама, които успяха сами да се качат по въжетата на кърмата, и още един, който се беше омотал в мрежата до борда, всички бяха отнесени встрани от кораба.
Джовани Барбара — огняря на «Бонитас», намерихме в мрежата с главата надолу, потапящ се във водата поради клатенето при всяко накланяне на кораба към борда. Качиха го в лодката, а по-късно и на борда на кораба. Да се търсят от лодката хора сред яростните вълни беше безполезна работа. Екипажът на лодката се качи на кораба по щормтраповете и мрежите. Наложи се да зарежем лодката, тъй като при такова силно вълнение беше невъзможно да се докара тя под талите.
На кърмата измъкнаха още двама души. Първият от тях се оказа капитан Марини. Той беше успял да се задържи за вързалното въже. Вторият беше Алфонсо Контеси — юнгата. Имаше и още един — висок на ръст и набит. По-късно разбрахме, че това е главният механик. Изтеглиха го почти до перилата и когато вече му протягаха ръце, той шумно въздъхна, пусна въжето и изчезна във водата.