От Лакенхарет в щата Ню Джърси във въздуха се издигнал дирижабълът «Лос Анжелос» с курс към мястото, където потъвал «Вестрис». Радиостанцията на военноморската база в Бруклин съобщила на капитан Карей, че на помощ от Норфолк се отправил с пълен ход есминецът «Дейвис». Адмирал Тейлър от линкора «Вайоминг» предавал: «Ние ще пристигнем към 21 ч.»
Ето съобщенията, предадени от радиостанцията на «Вестрис» сутринта в понеделник на 12 ноември:
11 ч 4 мин — до парахода «Креол»: «Поддържайте връзка с мен. Всеки момент може да започнем качване в лодките.»
11 ч 40 мин — до всички кораби: «Дяволски трудно е да се работи при такъв крен. Качваме се в лодките.»
12 ч 30 мин — до всички кораби: «Скоро ще сме принудени да напуснем кораба.»
13 ч 7 мин — до «Вайоминг»: «Повече не можем да чакаме. Напускаме кораба.»
13 ч 22 мин — до всички кораби: «Заемаме местата си в лодките.» Кренът продължавал да се увеличава. На всички, които се намирали на «Вестрис», било ясно, че параходът може всеки момент да се преобърне. От подветрената страна спуснали във водата лодките с номера 1, 3, 5, 7 и 11. Те благополучно се отдалечили от борда. Заради неизправните блокове на талите лодка № 9 по време на спускането влязла във водата с единия си край и почти всички, които били в нея, паднали в океана. Лодката била залята от водата и скоро се преобърнала. На борда на парахода оставали още около 100 човека.
В 13 ч и 25 мин О’Лахлин изпратил в етера последното съобщение: «Напускаме кораба. Качваме се в лодките.»
Когато от кърмата на парахода се откъснала и паднала във водата, след като преминала през палубата до другия борд, лодка № 14, командването й поел морякът-кормчия Лайонел Лийкорши, негър от Барбадос. Той скачал няколко пъти във водата и качил в лодката 21 човека.
В 13 ч и 45 мин машинната команда напуснала своите постове и излязла на горната палуба. Някои от огнярите успели да се спуснат в лодките по въжетата на талите, на други се наложило да скачат във водата и с плуване да се добират до лодките.
В 14 ч и 30 мин «Вестрис» окончателно легнал на десния си борд. Особена паника на «Вестрис» нямало, екипажът безпрекословно се подчинявал на капитана и на неговите помощници. Капитан Карей не изгубил самообладание до последната минута от своя живот. Когато старшият стюард на «Вестрис» Алфред Дънкан доложил на Карей, че всички са напуснали потъващия кораб и на борда няма никой освен тях, капитанът му заповядал да скочи във водата. Стюардът напомнил на Карей за нагръдника, но той отказал да го надене. В този момент корабът лягал на борд. «Аз скочих след това във водата — съобщил пред съда Дънкан — и предполагам, че той е скочил след мене, но повече не го видях. Последното, което аз чух от него, беше: „Боже мой! Боже мой, аз не съм виновен за това!“» Корабът легнал на борд, задържал се така около минута и бавно изчезнал във водата.
Сред тези, които скочили зад борда, имало и няколко пътници: японският военен аташе в Бразилия майор Иноюи, американските автомобилни състезатели от Лос Анжелос Батън и Девън, последният от които скочил във водата с жена си. Те били последвани от тяхната шотландска овчарка и намерили спасение в лодка № 13, която изплавала, след като параходът бил изчезнал под водата. Помощникът на боцмана Арчибалд Банистър успял с няколко моряци да преобърне лодката и да спаси още неколцина души. По-късно морският съд в Лондон отбелязал превъзходното поведение и самоотвержеността на екипажа на «Вестрис» и особено на моряците-негри. На 13 ноември в 3 ч и 15 мин във вторник на мястото на разигралата се трагедия пристигнал параходът «Америкън шипер». Неговата радиостанция предала в етера: «В 3,15 забелязах червени ракети. Ширина 37°19′, дължина 70°38′ западна». На разсъмване този кораб вдигнал на борда си лодките № 1, 3, 5, 10 и 14. Около 5 ч сутринта пристигнал на посоченото място и френският танкер «Мириам». Той спасил лодки № 7 и 11.
По-късно в спасяването взел участие и «Берлин». Той не успял да вдигне една от лодките на «Вестрис», тъй като едната й халка за вдигане била изкъртена, а да спусне своя лодка не можел поради усилилото се вълнение. Наложило се хората да се спасяват направо от водата. Тук се случила още една трагедия — хората във водата били нападнати от акули. Загинали няколко души. По-късно на борда на «Берлин» умрял от раните си японският майор Иноюи (акула му откъснала едната ръка).