Алисън отново се изправи.
— Нека тогава да изясним, господин Ланг. Честно ви признавам, че изобщо не ви вярвам — точно затова възнамерявам да призова Джоан Кук, а също и сержант Антъни Смит и придружаващия го полицай, за да потвърдят представеното веществено доказателство. — Ланг я гледаше с неприязън. — Освен това възнамерявам да докажа, че странните сбирки, за които разказва в писмените си показания госпожа Сейърс, наистина са се провеждали и че една от тях е била точно вечерта на осми декември, състояла се е в къща, наречена Хамънд Хаус, извън града, в Съмърсет. Точно натам се бяхте отправили, когато ви е направена снимката, нали?
— Разбира се, че не.
— Надявам се съдебните заседатели да успеят сами да направят заключенията си. А сега нека се върнем отново към Ники Куин.
Алисън го притиска още близо половин час. Но Ланг остана твърд като камък, непрекъснато отричаше, че се е срещал някога с Ники или с Ребека Сейърс. Фенъл все по-често правеше възражения. А съдията не криеше неодобрението си — явно не изпитваше симпатия към богати мъже, които мамеха парламента и своите избиратели. Тъй като не бе готов да напусне страната като Джеванджи, Ланг наистина нямаше никакъв друг избор, освен да се яви в съда и да свидетелства, след като бе получил официална призовка, но се оказа доста зле подготвен, а и прекалено самонадеян. Да не говорим за арогантността и глупавата недодяланост, с които бе съчинил алибито си… Алисън вече бе готова да нанесе решителния удар.
— Да обобщим тогава, господин Ланг: вие категорично твърдите, че никога не сте чували за госпожа Куин и за госпожа Сейърс, така ли?
— Да, така е.
— И не сте посещавали странните сбирки, за които стана дума?
— Не, никога.
— Нито сте се срещали с доктор Джеванджи, който явно е бил главният им организатор?
— Не, не съм.
Алисън посегна към плика върху масата и извади оттам друга снимка, която даде на служителката да му я занесе. Джордж я бе забелязал между документите върху бюрото на Ребека Сейърс още при първото си посещение. По време на второто я бе взел, без да й поиска разрешение. А след като я бе накарал да му разкаже всичко, беше я принудил да му даде и негативите, което тя бе направила, макар и с нежелание. Господи, колко й липсваше Джордж… Копия от снимката бяха раздадени на съдията, на Фенъл и на Ланг, който пребледня като платно. Алисън веднага побърза да се възползва от объркването му и дори не изчака, докато Форбс даваше още дванайсет копия на служителката, за да ги раздаде на съдебните заседатели.
— Какво виждате на снимката, господин Ланг?
— Това е фалшификат — опита се да възрази той, но изглеждаше уплашен, дяволски уплашен.
— Бихте ли били така любезен да отговорите на въпроса ми — какво виждате на снимката, господин Ланг?
Той като че успя да се овладее:
— На снимката се виждам аз, но…
— И кой друг е сниман заедно с вас, господин Ланг?
Ланг се обърна към съдията:
— Милорд?
Игън поклати глава.
— Моля да отговорите на въпроса на адвоката. — Настъпи продължителна тишина. Съдебните заседатели явно бяха приковали очи в Ланг, както и всички зрители от галерията. Алисън чувстваше, че най-накрая ги беше убедила. Съдията започна да нервничи. — За бога, господин Ланг, би трябвало съвсем ясно да виждате, както и аз самият, че на снимката сте заедно с убитата госпожа Куин, явно на някакво празненство, защото зад вас се виждат и други хора.
— Сред които са доктор Джеванджи и Ребека Сейърс — обади се Алисън.
— Благодаря ви — усмихна й се съдията и се обърна отново към Ланг. Последва нова тишина. — Е? Съгласен ли сте?
Най-накрая той събра сили да продума:
— Изглежда, че е така, милорд. Аз… аз мога само да кажа, че изобщо не си спомням за това празненство, нито кога е била направена снимката, може би е било на някаква среща с избирателите ми…
Алисън продължи с разпита:
— Господин Ланг, както много добре знаете, никой от тези хора не е бил ваш избирател. Твърдението ви е направо абсурдно. Оставям на вашата съвест това, че се опитвате да лъжете, след като се намирате под клетва в съда. Вие сте били любовник на Ники Куин. Познавали сте прекрасно както нея, така и Ребека Сейърс. Истина ли е това?
Съдията отново се намеси:
— Всичко до голяма степен зависи от автентичността на тази снимка, госпожице Хоуп. Разполагате ли с негатива?