— Джордж! — засмя се Алисън, щом го видя на вратата. — Той беше висок и едър мъж с брада. — Какво правиш тук, по дяволите? Макар че наистина се радвам да те видя. — Тя не се опита да се отдръпне, когато неочакваният гост я притисна в прегръдката си.
— Неблагодарна вещица — изрече той между целувките. — Макар и да бях презрян и отхвърлен, пак не мога да те оставя сама в този жесток свят, лошо дете.
— По-точно отчаян и отхвърлен — поправи го веднага, като се почувства малко засрамена от изненадата, която изпита, когато го чу да цитира „Маймуната“ на Честъртън, или по-скоро от дълбокото си убеждение, че единствено тя е запозната с тези неща. — Но нито ти се намираш в подобно състояние, нито аз съм дете, Джордж. Не забравяй, че вече съм една дебелана на трийсет и две. Ясно? — Алисън отново се засмя, когато гостът й я грабна с лекота на ръце и я отнесе във всекидневната.
— О, така се радвам, че те намирам тук. Днес беше ужасен ден. — Той се бе настанил на едно от креслата, а тя се сви в скута му като котка, като го гледаше с притворени очи. — Съжалявам, Джордж. Бях отвратителна. Изобщо не заслужавам всичко това. — Усмихна се доволно, когато я погали по лицето, а после се наведе, за да я целуне. Всичко й изглеждаше малко нереално.
И точно в това бе проблемът. Джордж винаги си оставаше нещо нереално за нея, една наистина странна пристрастеност. Изпълнената с любов и желания Алисън на нощта обичаше този енергичен дебеланко, който непрекъснато бе буквално на крачка от банкрута, а по нейно дълбоко убеждение и от затвора. Той беше най-интригуващият и най-нежният мъж, когото бе срещала. След това феминистки настроената Алисън от деня започваше упорито да се убеждава, че би могла да се оправи идеално и без мъж до себе си. Имаше пари, дом, кариера, е, би могла да си позволи някои дискретни любовници, но не и нещо повече. Може би някой ден щеше да вземе друго решение. Може би някой ден щеше да порасне.
— Да, наистина не го заслужаваш. Да не си посмял да се появиш на прага ми отново. Това ми каза или по-точно го изкрещя — засмя се едва–едва той под русите си и вече леко сивкави мустаци.
— Това беше преди два дни.
— Но думите ти бяха съвсем незаслужени, момичето ми — заяви Джордж Кристиянсен — той винаги анализираше най-подробно всичко, освен когато бе в леглото. — Дойдох, за да поискам от теб да ми се извиниш.
— Значи си дошъл… — започна тя, но веднага млъкна. — Можем да поговорим за това по-късно — предполагам, че ще ми позволиш преди това да взема вана? Какво се готви тук? Мирише страхотно.
— Печен фазан с превъзходни гарнитури. Може би ще е най-добре да започнем с авокадо, запържено с едри скариди? Но все още не всичко е готово. Ще имаш време за една вана. Искаш ли да ти изтъркам гърба?
Тя го погледна.
— Нали все още си убеден, че си в немилост? Но все пак би могъл да го поразтъркаш лекичко — сигурно знаеш колко ме боли, когато цял ден съм била на крак?
Беше се отпуснала в топлата вода и отпиваше от чаша с вино. Джордж седеше на близкия стол — в огромната баня, която бе в типичен стил Едуард — но не го бе поканила да се присъедини към нея. Малко въздържание щеше да му е от полза, макар че Алисън се надяваше и на допълнителен „ефект“ от връхчетата на гърдите си, които се подаваха над ароматната пяна.
— Ще останеш ли през нощта? — усмихна се тя. Двамата никога не бяха живели заедно за повече от няколко дни, след което обикновено се скарваха, затова и Джордж си имаше апартамент в Редланд.
— Ако ме искаш, Алисън Хоуп, ще го направя, и както винаги това ще бъде чест за мен. — Очите му проблясваха радостно. — Наистина съжалявам за случилото се.
Тя затвори очи и пусна топла вода във ваната.
— Още доста ще трябва да си поговорим за скандала, който направи, нали разбираш? Беше пиян като свиня, Джордж, и ме постави в ужасно положение. Сбирките на Медико-правното дружество са наистина много серриозно нещо — съзнателно подчерта „р“-то, за да акцентира на абърдийнското си произношение. — Да предизвикаш такъв скандал в присъствието на висшите му представители, изтъкнат лектор и съдии от Висшия съвет, в подобна цивилизована обстановка с изискан бюфет, за Бога, това бе наистина прекалено! Сигурна съм, че никой не си е позволявал подобно нещо преди.
Той високо се изсмя.
— Е, няма да им навреди да се срещат и с някой селяк от време на време.