Съдията се съгласи, но без особен ентусиазъм:
— Това е съвсем правилно, членове на журито. Ще направя специален коментар по този въпрос, когато обобщавам представените доказателства по процеса. Но не е работа на господин Фенъл да говори за това в момента.
Фенъл кимна едва забележимо.
— Негова милост е прав, дами и господа: вие трябва сами да си направите заключения по въпроса. И не се съмнявам, че ще успеете в това. Но лично аз съм убеден — гласът му неочаквано стана по-висок и доста по-твърд и решителен, — убеден съм, че Джефри Куин е единственият човек, който е имал мотив и възможност да убие съпругата си. Защо е изгорил трупа й? Защо е избягал? Смятам, че отговорите на тези въпроси са напълно очевидни, затова ви призовавам да го признаете за виновен.
Тишината, която последва, след като Фенъл си седна обратно на мястото, бе твърде показателна. Алисън почувства, че в този момент съдебните заседатели вече бяха готови с присъдата си срещу Куин. Каквото и да направеше, едва ли щеше да успее да промени решението им. Може и да бе разрушила кариерата на Чарлс Ланг, но това явно бе изстрел в погрешна посока. Фенъл се бе възползвал умело от всички възможни мръсни трикове. В момента, в който съдията обяви края на съдебното заседание и насрочи следващото за десет на другата сутрин, тя вече бе наясно, че е изгубила.
32
Алисън слезе в килията и се опита да ободри Куин, преди да го върнат в затвора. Той беше сам в малкото помещение, отпуснал се на дървената пейка в единия му край. Обикновено включената четирийсетватова крушка, свряна зад дебело стъкло в стената, явно бе изгоряла и единствената светлина идваше от коридора. Килиите се намираха в подземието на сградата, което доста приличаше на средновековна тъмница. Куин я гледаше изпитателно в полумрака, а лицето му бе изпълнено точно със същия ужас, както първия път, когато се бе срещнала с него. Оптимизмът му отпреди три часа се бе изпарил.
— Загубихме, нали? Благодаря ти, че направи толкова много усилия, но всичко вече е ясно. Колко време ще остана в затвора? Двайсет години? Ще бъда вътре, докато надхвърля шейсетте? А и Том и Джес са мъртви. Може би и за мен ще е по-добре да ги последвам…
Алисън имаше чувството, че всеки момент ще се разплаче, но той бе забил поглед в стената. Седна до него и постави ръка на рамото му.
— Ще направя заключителната си пледоария утре сутринта, Джеф. Отново ще акцентирам на силните ни аргументи. Обещавам ти. Ще направя за теб най-доброто, на което съм способна.
Но самата тя не се чувстваше толкова сигурна, когато се върна в кантората си. Беше натрупала доста материали, трябваше внимателно да подреди всичко, след това щеше да излезе да хапне в „Уотършед“, а когато се върнеше, щеше да си подготви бележките за пледоарията. Освен това трябваше да поспи поне малко, защото иначе нямаше да може да се справи на другия ден. Толкова много се нуждаеше от Джордж, но той нямаше да е вкъщи с нея, за да сподели така дългата й нощ. Опита се да прогони тъжните си мисли. Целият този отвратителен случай й бе струвал твърде скъпо, наистина прекалено скъпо. Тясното отклонение на Джон Стрийт бе безлюдно и изведнъж й стана студено, стъпките й отекваха някак си твърде силно по каменните плочи, сянката й изглеждаше под идващата отзад светлина твърде прегърбена, стара и победена.
Някъде към полунощ вече бе съвсем наясно какво би трябвало да направи на следващата сутрин. Когато се съберяха веществените доказателства, с които разполагаше, нейната теза не изглеждаше особено убедителна. Твърденията на обвинението бяха много по-ясни и категорични. Куин бе убил съпругата си след скандал, след това се бе уплашил и се бе опитал да покрие следите от престъплението си.
От своя страна Алисън твърдеше, че Ники Куин се е забъркала в една група, която е организирала сбирки с див секс и много наркотици, разкриването на която би довело както до съдебно преследване, така и до дискредитиране на високопоставени хора. Някой от новите приятели на Ники — най-вероятно Ланг и Джеванджи — бяха решили, че тя представлява опасност за тях, започнали са да я изнудват и когато не са успели да я пречупят, са я убили. Но за да има някакъв шанс да убеди съдебните заседатели, тя би трябвало да отправи обвинения срещу тези нови приятели на Ники. Е, защо да не го направи? Джеванджи бе изчезнал и не можеше да се защити, а дори Куин да бъдеше освободен, тя бе напълно наясно, че Ланг вероятно няма да бъде привлечен под отговорност. Но това едва ли имаше някакво значение, след като можеше да й помогне, за да разколебае съдебните заседатели поне до момента, до който трябваше да произнесат присъдата си.