Тръгна с колата към апартамента си някъде към два през нощта. Беше готова за последния ден в съдебната зала, стриктно подредените й бележки лежаха в една папка на задната седалка. Улиците бяха мокри след излелия се преди малко дъжд. Почти не се виждаха коли, само полицейски патрули минаваха от време на време наоколо. Единствените живи същества, които можеха да се видят, бяха покритите с картонени кутии бездомници по входовете на магазините. Чувстваше се напълно изтощена. Заплашителните образи на Джордж, Дейвид и Куин се въртяха непрекъснато в главата й, докато единственото нещо, което искаше в момента, бе да я оставят на спокойствие, за да се наспи.
Щом се прибра в апартамента, побърза да си легне, но в главата й бе пълна бъркотия. Накрая взе едно хапче. Постепенно й се доспа; последното нещо, което си спомняше, бе образът на Джордж, който като че ли й махаше някъде отдалеч, през някаква гъста мъгла, опитваше се да й извика нещо, но тя не успяваше да го чуе.
Когато дойде на себе си, все още бе изпълнен с паника и усещаше невероятна болка. Стисна силно очи, за да ги предпази от огнените пламъци, които бяха по-ярки от слънцето. Започна да се задушава от дима и се закашля силно, тялото му се тресеше и извърташе в усилията да изхвърли навън задушливите пари от горящия бензин, които изпълваха гърлото му. Дробовете му като че ли също бяха задръстени и с мъка се опита да си поеме дъх. Господи, изпитваше неописуема болка по цялото си тяло. Дали това означаваше да загинеш при пожар? Шумът от бушуващия наоколо огън беше ужасяващ, а истински ураган от топлина непрестанно се сипеше върху него и навсякъде наоколо, като направо го заглушаваше. Той изкрещя, опитвайки се да надвика шума, а след това побърза да затисне с длани ушите си.
Щом помръдна ръцете си, усети нова остра болка в гърба; отвори очи и изпищя ужасен. Наложи си да държи очите си отворени, независимо от заслепяващата светлина. По дяволите, все пак беше в съзнание, не бяха успели да се справят с него, все още можеше да се измъкне. А когато след миг успя да фокусира погледа си, разбра, че всъщност не се намира сред пламъците. Горящите коли бяха на известно разстояние от него.
Сигурно се е отблъснал при удара и се бе изтърколил настрана. Изведнъж усети, че дрехите му са мокри. Намираше се в някаква канавка, пълна с кална вода, но около него летяха и се сипеха горящи отломки от автомобилите и от топлината лицето му направо изгаряше. С мъка успя да се повдигне малко и изпълзя на няколко метра, като се скри между близките дървета. Там се свлече безпомощно на земята, останал съвсем без сили.
Главата му бе замаяна, а поради непрекъснато движещите се пламъци, имаше чувството, че всичко наоколо танцува. Очите му непрекъснато се пълнеха със сълзи и скоро отново не виждаше почти нищо. Когато се закашля, започна да се дави и най-накрая повърна. Но макар все още да лежеше съвсем безпомощно в калта, започна да усеща, че чувствителността бавно се връща в ръцете и в краката му — можеше вече да премести крак по земята, да свие дланите си в юмруци, дори да раздвижи главата си, макар че това му причиняваше силна болка. Вероятно при падането бе наранил врата и гръбнака, което не беше никак чудно, след като бе скочил при такава скорост от колата, но като че ли никъде нямаше нищо счупено. По ръцете и по челото явно бе получил рани. Чувстваше болка навсякъде по тялото си, но все пак никога не бе изпитвал такава радост от мисълта, че е жив. Успя да се придвижи още няколко метра встрани, преди отново да изгуби съзнание.
Когато отвори очи, вече бе започнало да се развиделява. Джордж бе изпълзял доста по-далеч, отколкото предполагаше, така че вече изобщо не виждаше пътя. Някъде между дърветата се мерна синкава светлина, а после се чу свистене от вода. В тишината ясно долови дадената команда:
— Веднага издърпайте тези остатъци от пътя, трябва да го разчистим!
— Добре, шефе. А какво да правим с трупа? — Труп ли? Какъв труп бяха открили там?
— Поставете остатъците в торба.
— Какви ти остатъци? — последва гръмък смях. — Наоколо се виждат само овъглени кости и няколко недоизгорели парчета от дрехи. Дори не бяхме забелязали бедното копеле, преди да разбием овъглените коли на парчета. Скелетът му е раздробен, след тази ужасна температура по време на експлозията… трудно може да се каже, че изобщо е останало нещо. Елате и погледнете.
— Набутайте каквото е останало в една торба и линейката ще дойде да го прибере… — Думите му заглъхнаха под шума от мотора и пращенето от повдигнатите части от колите. Явно разчистваха, за да може да се възстанови движението по пътя.