— Кой ден е днес, Джина?
— Четвъртък рано сутринта е. Кога се случи всичко това с теб?
— Във вторник късно вечерта. Някакво гадно копеле се опита да ме убие.
— Май почти е успяло.
— Бяха оставили някакво ремарке препречено през целия път, а в същото време караха зад мен с ярко запалени фарове и ме заслепяваха, така че да не мога да го видя, докато не се приближих съвсем до него. Сблъсъкът беше страхотен.
— Знаеш ли кой го е направил?
Той присви очи и я изгледа изпитателно, а след това едва-едва се усмихна.
— Не, но познавам един човек, който знае. — Неочаквано тръсна глава и отвори широко очи. — Господи, знаех си, че съм забравил най-важното нещо — процесът! — Опита се веднага да скочи от леглото, но падна обратно, като извика от болка.
Джина го хвана за раменете и го накара да легне.
— Остани на мястото си, приятел. Все още не можеш никъде да ходиш. Да, процесът продължи днес. Искам да кажа, вчера.
— Но какво стана? Нали трябваше да се явя и да дам показания?
— Опитай се да се успокоиш, Джордж. Новината за катастрофата бе оповестена още в сряда рано сутринта, така че когато започна съдебното заседание, всички вече знаеха какво се е случило. Всички бяха доста покрусени, дори съдията — явно имаш доста фенове там. Знаеш ли какво? — Тя му се усмихна и му наля коняк. — Това може и да те убие, но няма да е зле да го изпиеш. — Той отпи и се закашля. — Алисън беше наистина смазана, но все пак успя да събере сили и да се овладее. Процесът продължи — господин Мар даде показания, после аз, а накрая и господин Тейлър. Семейство Ланг се опита да се измъкне и да не се яви в съда, но съдията ги предупреди, че ще изпрати полицаи, които да ги арестуват, ако не дойдат да свидетелстват на следващата сутрин.
Джордж отново се опита да се изправи.
— Но ако Алисън си мисли, че съм мъртъв, тя със сигурност се чувства ужасно. Трябва веднага да отида при нея.
— Я стига си се ласкал с подобни мисли, Джордж — извика Джина и се засмя с нисък, гърлен смях, подобен на топъл шоколад. — Да, тя много те обича и наистина беше ужасно разстроена. Но в момента е три часът през нощта. Цялата вечер се опитвах да се свържа с нея както в кантората, така и в апартамента й, звъних и след като те докарах тук. Никой не отговаряше. Джон Форбс я откара до дома й след приключването на съдебното заседание…
Лицето му помръкна.
— Оня подлизурко ли?
Тя се засмя отново.
— Веднага си личи, че ревнуваш, Джордж. Да, онзи подлизурко. Алисън изглеждаше наистина ужасно, с бледо и изпито лице, предполагам, че в момента е мъртва за външния свят под влиянието на някое силно успокоително и с изключен телефон. Ще се помъчим да се свържем с нея рано утре сутринта. Ти също имаш нужда от малко сън — преживял си такъв ужасен шок, а освен това и здравата си настинал. Със сигурност си лежал под дърветата часове наред, а нали не си забравил, че е декември?
Той кимна и затвори очи.
— Може би си права. Ще трябва да отидем и до моя дом. Все пак ще се наложи да се преоблека, преди да се явя в съдебната зала.
— Добре, де, макар че тук имам разни неща, останали от по-малкия ми брат — той май е висок точно колкото теб.
Джордж се обърна настрана върху възглавницата и затвори очи, но точно в този момент в главата му ясно изплуваха всички подробности от разговора му с Джина, когато й позвъни от телефонната кабина.
— Ти спомена, че си се опитвала да се свържеш с мен, Джина… преди катастрофата.
— Това може да почака до утре сутринта.
Джордж отново отвори очи.
— Намираме се по средата на съдебен процес за убийство, хлапе. Със сигурност ще спя по-спокойно, ако преди това ми кажеш.
Тя се поколеба за миг и запали цигара.
— Добре, де. Нали помниш, че ме помоли да не изпускам от очи господин Мар?
— Разбира се.
— Е, тогава си помислих, че това наистина е прекалено. Изглеждаше ми като проява на нелоялност. Как бих могла да го шпионирам, след като все пак работех за него и той винаги се бе държал добре с мен. — Джина сви рамене. — Но вече не съм толкова сигурна — през последните няколко дни той се държи доста странно, имам чувството, че крие нещо.