— Какво искаш да кажеш?
— Ами не бих могла точно да го опиша, но има някаква промяна в него, не се държи както обикновено — изчезва, когато го очакваме да се появи в редакцията. Преди държеше мобилния си телефон непрекъснато включен, така че винаги знаехме как да го намерим, ако имахме нужда от него.
Тя замълча и отново като че ли се поколеба.
— Продължавай, скъпа — насърчи я Джордж. — Все пак трябва да разбера за какво става дума.
— Ами вечерта се случи нещо наистина странно. — Тя смачка изпушената цигара в пепелника и веднага си запали друга. — Двамата бяхме заедно в съда, за да дадем показания, а след това аз се върнах в редакцията. Редакторът имаше някакви спешни данни, които трябваше да представи на шефа, и аз предложих да му ги занеса. Бях толкова разстроена след всичко, което се бе случило в съдебната зала… а и вече бях разбрала за теб… изобщо не бях в добро настроение… Искаше ми се да си поговоря с някого, а и смятах, че може би господин Мар също… Всъщност не зная — каза тя и млъкна.
Джордж я изгледа въпросително.
— Беше вече съвсем тъмно, когато пристигнах в Абътс Лейг, но няколко лампи в къщата светеха. Готвех се да позвъня и да връча плика с данните като един добър пощальон, когато външната врата се затръшна и някакъв мъж пое бързо по алеята.
— Мъж ли? Мар ли беше?
— Точно в това е въпросът — не успях да го видя. Носеше палто и шапка, така че трудно бих могла да кажа. Не успях да разгледам и лицето му на уличните лампи.
— И какво стана след това?
— Качи се в една кола и потегли.
— Колата на Алън ли?
— Не, не беше неговото волво, беше някаква малка кола — като онези, които човек наема, ако… ако не би искал да го забележат в неговата. Както и да е, веднага тръгнах след него.
— И къде отиде той?
— Продължи нагоре по пътя и паркира близо до Лейг Уудс, след това тръгна пеша между дърветата. Паркирах малко по-надолу и се завъртях около колата. Беше „Форд фиеста“ и вътре не се виждаше нищо друго, освен някаква чанта на задната седалка. Записах си номера и тя наистина се оказа взета под наем. Забелязах и номера на компанията на една лепенка върху задното стъкло, но името й се беше изтрило. Точно в този момент го чух да се приближава и трябваше да се скрия. Стори ми се, че носи някакъв пакет, дори имам чувството, че лунната светлина заблестя върху лопата, сякаш се опита да изкопае нещо с нея.
— Наистина звучи тайнствено. Да не би просто да е отишъл да се облекчи?
— Може и да греша.
— И после?
— После потегли и докато успея да изтичам до моята кола и да го последвам, се изгуби нанякъде.
— Значи беше Алън? Напълно си сигурна в това, така ли?
— Не, изобщо не съм сигурна, но с очите си видях, че излезе от неговата къща. А когато след десетина минути позвъних от една кабинка у тях, икономката ми каза, че не си е у дома. Доста необичайно държание…
Джордж кимна.
— Нали имаш номера на компанията, от която е била взета колата? — Тя кимна утвърдително и Джордж се повдигна с мъка и седна, подпрян на възглавницата. — Вероятно е „Херц“ или „Ейвис“. Нима смятах да си лягам? Я ми подай телефона, моля те. — Джина постави апарата точно до него. — Ако им позвъня по това време, посред нощ, предполагам, че няма да получа никакъв свестен отговор, най-много да отнеса някоя ругатня. Но ако успея да ги изиграя с добре тренирания си полицейски глас, тогава може би някой глупак ще се разприказва. А, ето. — Явно от другата страна се бяха обадили. — Да, тук е полицейското управление на Ейвън и Съмърсет. Детектив Джордан на телефона. Вие ли сте собствениците на автомобил „Форд фиеста“ с регистрационен номер…
Джина с недоумение наблюдаваше как той в миг се превърна във важен началник, който обясни набързо една история за пътна катастрофа, при която единият от шофьорите се е измъкнал, без да даде номера на застраховката си.
— Не, никой не е пострадал, но това е нарушение и сме длъжни да го издирим. Освен това другата кола е ударена сериозно, така че ще се наложи да се предявят застрахователни искове, възможно е да бъде повдигнато и обвинение за невнимателно шофирано…
Докато затваряше телефона, Джордж нададе победоносен вик.
— Обясниха ми, че колата е била наета от доктор Ендрю Рейнхарт, швейцарец по националност, който притежавал международна шофьорска книжка. Срокът за ползването на автомобила приключва тази сутрин на летището в Кардиф, където той щял да хване самолета в седем часа.