— Фалшифицирането или купуването на международна шофьорска книжка изобщо не е проблем. Дори в автомобилния клуб сигурно ги има с купища.
— Явно разполага и с кредитна карта, но това също не е особен проблем. Напълно е възможно това да е бил точно твоят шеф.
— Но какво се готви да направи?
— Защо питаш мен, скъпа. Да не би да се е опитвал да се измъкне посред нощ с малкото налични пари, които са му останали? А може би този Ендрю Рейнхарт наистина съществува? Може да е някаква съвсем законна търговска сделка? Дали не става дума за някакъв консултант, който съветва Мар за нещо, за което не ти е споменавал? Все пак ми се струва доста странно. Не му вярвам особено, никога не съм му вярвал на този хитър дявол, но все пак не съм го смятал и за някакъв долен изверг. Няма значение.
Очите й пламнаха.
— Може и да грешиш, Джордж. Представи си, че има значение. Не мога в момента да кажа какво, но има значение.
Той се размърда объркано.
— Имаш ли нещо против, ако отново си легна, скъпа? Този гръб ме боли ужасно.
— Какво ще правим, Джордж?
Той въздъхна.
— Сигурно си напълно права — това може да се окаже следата, от която има нужда Алисън, за да може окончателно да сглоби всичко. Има само един начин да разберем — сега ще дремнем няколко часа, а след това точно в шест сутринта ще отидем на летището в Кардиф. Тогава ще разберем кой е всъщност този Рейнхарт, нали?
— Ще можеш ли да се справиш, Джордж?
— Господи, чувствам се ужасно, но ще се справя. Можем да се обадим на Алисън, веднага щом пристигнем там. Така ще я събудим с една добра новина, преди да отиде в съда. А и аз ще мога да се върна до десет, за да се явя в залата и да свидетелствам.
Той се обърна на другата страна и почти веднага заспа.
Тръгнаха някъде към четири и половина сутринта. Джордж бе опитал отново да позвъни на Алисън, но никой не отговори. Остави обгорелите си и изпокъсани дрехи в кофата за боклук на Джина и в момента бе облечен с някакво сако и панталон на брат й, които обаче не му бяха съвсем по мярка. В началото направо замръзваха в спортната й кола, пронизващият леден вятър като че ли проникваше през различни места вътре, но въздухът бързо се затопли и вече се усещаха топлите струи от радиатора. Скоро се сгряха и Джордж се отпусна удобно, докато Джина караше по новия Севърн Бридж, а после по безлюдната магистрала към Уелс. По пътя си не срещнаха почти никакви коли, с изключение на няколко бензинови цистерни и тежки камиони, насочили се към Сейнсбъри и Теско. Фаровете й осветяваха огромните табели, върху които имената на селищата бяха изписани на уелски и на английски. Преминаха през Нюпорт, Кардиф, Бари и най-накрая достигнаха до летището.
Терминалът се оказа по-голям, отколкото Джордж бе очаквал. Той нареди на Джина да го изчака отвън, в тъмното.
— Ако става дума наистина за Мар, най-добре е да не се мяркаш наоколо, скъпа. Аз ще отида да поразуча какво става. А ти стой тук в сянката и наблюдавай дали няма да видиш още някого, когото познаваме.
Чакалнята се оказа пълна с хора. По едно и също време имаше няколко чартърни полета. Но никой от хората не му се струваше познат, повечето бяха туристи, забелязва само малцина мъже и жени с куфарчета и делови вид. Джордж бе спал само няколко часа, но се бе почувствал отново човек. Единственият редовен полет, който предстоеше, беше за Париж, така че се приближи към касата, където се регистрираха пътниците за този полет, като се стараеше да стои с гръб към тълпата. Момичето явно не бе спало през цялата нощ, но все пак се опита да му се усмихне.
— Добро утро, сър — изрече с приятен уелски акцент.
— Пътувам с един приятел, но не мога да го видя — доктор Рейнхарт регистрира ли се вече?
Тя провери в компютъра.
— Да, сър, но мястото до него е заето. — Тя се огледа из огромната зала, явно с желание да му помогне. — Много добре си спомням доктор Рейнхарт, сега като се замисля, той е равин, нали? Не е ли там до магазинчето с книгите, сър?
— О, да, разбира се. — Единственият човек, застанал там, бе в характерно равинско облекло. Плоска черна шапка, буйни черни къдрици, които почти скриваха лицето му, поизносен тъмен костюм. Този човек заминаваше за Париж. Джордж порови из джоба си. — По дяволите, оставил съм билета в колата. Ей сега се връщам.