Изтича навън и намери Джина, двамата се приближиха внимателно в единия ъгъл на чакалнята, като се взираха вътре през множеството.
— Той ли е, Джина?
Тя поклати глава.
— По дяволите, във всички полети все ще се появи по някой равин и по една монахиня, не си ли забелязал това? Но не ти ли се струва, че Алън е малко по-висок?
— Кой е тогава този, скъпа?
Двамата отстъпиха назад към коридора, където никой не би могъл да ги види.
— Има само един начин да разбереш.
— Имаш предвид да замина заедно с него? Чак до дяволския Париж?
— Нали твърдеше, че мен всеки би ме забелязал, приятелю. — Тя поклати глава. — Както и да е, започвам да си мисля, че именно в това е ключът към загадката, Джордж. Имаш ли паспорт и кредитни карти?
— Да, човек никога не знае кога ще му потрябват, след като участва в такава заплетена игра, и колкото и странно да е, те изобщо не бяха повредени по време на катастрофата. Но ако грешим? Али ще се яви в съда, преди да успея да се върна. Нали трябва да свидетелствам, тя има нужда от мен.
— Просто тръгвай, Джордж. Аз ще й обясня какво се е случило, освен това можеш да се върнеш до довечера. Така що успееш да свидетелстваш утре. Като при това разбереш и още нещо важно, което ще можеш да им кажеш. Така случаят ще бъде спечелен благодарение на теб! — Тя погледна часовника си. — Вече минава шест часът, ще й се обадя веднага щом тръгнеш. Обещавам ти.
— Не съм съвсем сигурен…
— Тръгвай, скъпи, всички много искаме да разберем какво се е случило. Бих го направила аз, но ти си прав — той би ме забелязал на цял километър разстояние. Докато ти изглеждаш доста по-различен в този тъмен костюм. Да не говорим, че набързо можеш да избръснеш брадата си и…
Той изглеждаше направо ужасен.
— Сигурно се шегуваш, хлапе, та аз не съм я бръснал от трийсет години.
— Ще ти порасне отново — сви рамене Джина. — Може да ти провърви без брада. Хайде, Джордж, направи го.
Трябваха му около двайсет минути, за да си купи билет, а след това самобръсначка и пяна. Върнаха се в колата, където Джина му отряза брадата с ножица, а след това внимателно го избръсна. Джордж откри една телефонна карта и се опита отново да се свърже с Алисън на един от двата й номера, но никой не отговори.
— По дяволите. Слушай, Джина, искам да отидеш от тук направо при нея и да й обясниш най-подробно какво се е случило, разбра ли?
— Имай ми доверие, Джордж.
— Ще се опиташ да й се обадиш веднага след като тръгна, нали?
— Не се безпокой — тя ще знае всичко най-късно след час-два, обещавам ти.
— Добре. Ще ви позвъня и на двете от Париж.
Джина го целуна бързо по бузата за късмет и само след минута Джордж бе вече вътре и се регистрираше. Чувстваше се направо като гол без брадата си.
— Имате ли багаж, сър?
— Не, благодаря.
За щастие единствените свободни места, които бяха останали, се намираха в дъното на самолета. Той излезе през посочения му изход и проследи фалшивия равин до автобуса, който щеше да ги откара до самолета. Неговият човек се запъти към предните стълби, така че Джордж отиде към задните, към дъното на самолета. След като се настани, забеляза, че мъжът седи десетина реда пред него и все още не е свалил черната си шапка.
След около час Джина паркира колата си пред своя апартамент в Брислингтън. Беше останала под ледения вятър край оградата, докато самолетът излетя, а след това пое сравнително бавно по обратния път, тъй като се чувстваше напълно съсипана от умора и безсъние и в никакъв случай не й се искаше да направи някоя катастрофа — просто моментът не бе подходящ. Бе започнало вече да се развиделява, когато успя да паркира между две други коли. Слезе и се спря за миг, докато пъхаше ключа, за да заключи колата си. Все още не го бе пуснала в джоба си, когато чу, че още някаква врата на кола се затвори, после последваха бързи стъпки по паважа.
Някаква ръка я сграбчи, преди да успее да се обърне, и в следващия миг усети силен удар в тила си. Гъстата коса до голяма степен я предпази, но все пак политна напред. Последва нов удар отзад, който й причини нетърпима болка. Извика ужасено и само след миг потъна в непрогледен мрак.
34
Самолетът летеше в тъмнината над някакъв дълъг, тесен град. Безкрайни светлини, отблясъци от неоновите реклами на търговските центрове, които рязко контрастираха с едва забележимите светлинки в по-малки градчета, докато най-накрая се приземиха отново. Във вонящата на пот зала за получаване на багажа Джордж бе буквално обкръжен от човешкото множество, а горещината и мирисът на изгорели газове, които идваха от пистите отвън, бяха наистина непоносими. Шумът от виковете на хората около него и от излитащите и кацащите самолети направо го оглушаваха. Човекът, когото следеше, прибра двата си куфара от лентата и ги постави върху една количка. Джордж го наблюдаваше внимателно и без да се приближава твърде към него, но наоколо имаше толкова много хора, че не беше никак трудно да остане скрит. След като премина покрай паспортната проверка, неговият човек трябваше да свали багажа си от количката и побърза да си наеме носач. Носачът беше някакъв индиец, доста нисък на ръст, но Джордж все още ясно виждаше плоската черна шапка над главите на множеството, тя неизменно следваше стрелките към вътрешните линии. Кога ли ще приключи това дяволско пътуване? Колко време бе минало, откакто напуснаха Кардиф? Гърбът го болеше ужасно и Джордж прецени, че е прекарал в различни самолети вече близо седемнайсет часа.