— Господи! — извика тихичко Джордж и побърза да се притисне към стената, защото точно в този момент таксито пое обратно към града.
Когато бе безопасно да погледне отново навътре, той видя, че неговият обект прегръща някаква млада жена. Тръгна бавно покрай оградата, като му се искаше да разполага поне с малко фенерче, защото наоколо бе ужасна тъмнина. В долния край оградата поемаше надолу към морето и Джордж продължи покрай нея, като стъпваше на пръсти, за да не би да го чуят. Видя насреща просторен пясъчен плаж с издаден напред пристан, на който бе акостирала една яхта. Оградата преминаваше в циментови стъпала, по които можеше да се слезе долу до морето. Мъжът и жената бяха застанали на балкона и гледаха към океана, притиснати един към друг. Сигурно съвсем скоро щяха да са в леглото, така че поне до следващата сутрин нямаше повече работа тук.
35
В Пуерто Валарта бе полунощ, а в Бристол — шест часът сутринта. Беше подходящо време да се обади. Като се върна в града, Джордж потърси някой по-голям хотел. Имаше нужда от работеща телефонна връзка, а също и от място, където би могъл да поспи няколко часа. Гърбът отново бе започнал дяволски силно да го боли.
В центъра реката преминаваше от единия до другия край на дълъг остров, пресечена с два моста. Улиците бяха все още доста оживени, туристи, които си говореха на английски с американски акцент, бяха насядали по масите пред кафенетата и пиеха бира и други питиета. В тъмната уличка встрани деца с изпокъсани дрехи си играеха около запален огън точно по средата на платното. Гъмжеше от просяци, също както и в Мексико Сити, само че тук някои от тях бяха в каубойски дрехи и типичните каубойски ботуши, точно като от холивудски филм, и протягаха огромните си шапки за милостиня.
Хотел „Белависта“ бе точно на юг от острова. Изглеждаше чист и не кой знае колко скъп, така че Джордж се насочи към малкия паркинг пред него и спря точно под дългата редица национални флагове, закрепени на специални бели пилони. На рецепцията отново остави знак за присъствието си, като представи същата кредитна карта — вече със сигурност бе прехвърлил всички възможни кредити, така че единственият начин да избегне банкрута, би бил да направи наистина важни разкрития по случая, който разследваше, или да остане завинаги в чужбина. Все пак засега само си взе една стая с нея. Изтегнал се на двойното легло до прозореца, който водеше към външен балкон, той с мъка си наложи да не заспи. Беше се опитал вече да позвъни на Алисън от някакъв международен телефон в Мексико Сити, но линията не беше чиста, чуваха се разни шумове и тя побърза да затвори. Тук инструкциите до телефона казваха, че би могъл да набере директно Великобритания и да говори от стаята, така че той побърза да й позвъни в апартамента й в Клифтън.
Алисън спа доста неспокойно и се събуди към пет и половина. Вече рядко се вълнуваше или изнервяше пред някой съдебен процес, но този път май бе съвсем различно. Въпреки преживените емоции предишния ден и краткия сън тази нощ все пак се чувстваше сравнително добре. В черната сряда след смъртта на Джордж двамата с Джон бяха отишли до апартамента му и тя бе взела Уеджи. Кучето беше будно в кошничката си, така че побърза да го изведе на кратка разходка из Даун. Щеше да се изкъпе и да се облече за явяването в съда, след като се върнат.
Докато крачеше под дърветата, Алисън размишляваше за деня, който й предстоеше. Щеше да се справи с всичко днес като добър професионалист, който разчита на по-нататъшна добра перспектива в кариерата си. А след това един Господ само знаеше какво щеше да се случи. Куин вероятно щеше да получи доживотна присъда. Джордж също вече го нямаше. Полицията бе намерила тялото на Джина сред скалите под подвижния мост, но според медицинските заключения, тя е била мъртва още преди да полети надолу. След това със сигурност щеше да дойде и нейният ред. Беше им причинила толкова много неприятности, че трудно биха могли да я забравят. Вероятно щяха да се опитат до такава степен да я компрометират във връзка с този процес, че никога повече да не може да си намери друг клиент. В таблоидите непременно щяха да плъзнат разни истории за нея, щяха да поставят под съмнение честността й, кариерата й, докато напълно я унищожат. Опита се да отхвърли всички тези мисли, загледана в първите слънчеви лъчи, които се отразяваха в стъклата на викторианската тераса на апартамента, в който живееше. Независимо дали щеше да мисли за това или не, следващите дванайсет часа щяха да й отнемат всичко, което бе имала досега.