— Не, скъпа, точно това се опитвам да ти обясня.
— Нищо не разбирам, не… прави… това… с мен… моля те — започна направо да заеква тя и не успяваше да си поеме дъх. — За бога, та само след четири часа ще трябва да произнеса заключителната си пледоария на процеса за убийството й.
— Смятам, че сега много лесно ще можеш да отървеш Куин от присъдата, цветенцето ми. След като тя не е мъртва, значи той не може да я е убил, нали така? — Алисън започна да се смее почти истерично. — Не е чак толкова смешно, скъпа, защото едва не ме убиха, докато успея да се добера до всичко това.
Тя все пак успя да се овладее.
— Съжалявам, Джордж, дай ми телефонния си номер и номера на факса си. — Той й ги продиктува и Алисън си записа всичко. — И къде точно се намираш?
— Хотел „Белависта“, Пуерто Валарта, Мексико. Какво би искала да направя?
— Опитай се да ги снимаш всичките — Тейлър, Ники и ако е възможно, децата. Обърни се към някое официално лице — но не мексиканец, защото съм сигурна, че всички те са корумпирани. Потърси британския консул например, ако има такъв там. Ако не, и американският ще свърши работа. Обясни му всичко и го накарай да дойде заедно с теб до вилата, за да ги види — без да се разкриваш, ако е възможно. След това го помоли да ти даде писмено потвърждение, подписано от него и от теб, както се прави при писмените показания за пред съда. Нека потвърди, че Ники е жива, а ти след това ми изпрати документа по факса в кантората. Ксерокопирай снимките и ми пусни и тях — в писмените показания да се посочи къде и кога са били направени снимките. А оригиналите ми изпрати по куриер.
— Да се обърна ли за помощ към местната полиция?
— Не, не го прави, поне засега. Ще видя какво мисли Манинг по въпроса, дали ще се опитва да поиска екстрадирането им. Ако се обърнеш към местната полиция, с това може само да ги уплашиш и да побързат да избягат.
— Добре, Ал, ще видя какво мога да направя.
— Толкова се радвам, че си жив, Джордж.
— Да, наистина извадих късмет, не мога да го отрека. — Той замълча, сякаш се поколеба за миг. — Май спомена, че Джина е мъртва, така ли е, скъпа?
— Да, намерили са я вчера. В скалите под подвижния мост с множество наранявания. Но полицаите са сигурни, че всъщност става дума за убийство.
— О, по дяволите! Изобщо не съм си и помислял… ако не бях…
— Ако не беше какво, Джордж?
— В момента няма как да ти разкажа, ще трябва да се заема с другите неща. Успех в съдебната зала, скъпа.
Оказа се, че в Пуерто Валарта няма британски консул. Докато търсеше из местния телефонен указател, Джордж установи, че Съединените щати и Канада имат консулски служби в града. Когато им позвъни, и на двете места му отговори телефонен секретар, който обясняваше, че службата работи от понеделник до петък от девет до тринайсет часа. Но в съобщението от канадското консулство се даваше също и домашният телефонен номер на консула, „за да се използва само при спешни случаи“, както се посочваше по-нататък. Когато набра този номер, му се обади сънен женски глас:
— Маккензи. С какво мога да ви услужа?
— Съжалявам, че ви безпокоя вкъщи и по това време, но се налага веднага да разговарям с консула.
— За бога, вече е почти полунощ, службата е отворена от девет часа, не можете ли да изчакате?
— Не, става дума за нещо наистина спешно.
Тя се прозина, явно я бе събудил.
— Добре, аз съм Джоу Маккензи, канадският консул. Давайте, да видим дали ще успеете да ме изненадате.
Когато Джордж започна да й обяснява, тя го слушаше явно доста внимателно, като само от време на време го прекъсваше.
— Добре — каза накрая. — Ако всичко това е вярно, ще се опитам да ви помогна. Защото наистина отговарям и за английските интереси тук. Какво искате да направя?
— Най-напред ще трябва да изпратим по факса някакво официално съобщение, че тези хора наистина се намират тук. То е нужно на адвокатите, които са ме наели. А след това вече ще се намеси полицията и следствената служба, за да се поиска екстрадирането им.
— Екстрадиране от тази страна? Вие може би се шегувате! — Тя замълча за миг, сякаш си записваше нещо. — Най-добре ще бъде да се срещнем в консулската служба: ще можете ли да откриете „Хидалго“ 226, намира се на север от реката, само две постройки след морето.
— Ще го открия. Какво ще кажете да се срещнем след половин час?
— Добре. И без това вече ме събудихте. Значи след половин час.