Джоу Маккензи беше около трийсетгодишна, ниска на ръст, с черна коса и облечена в син костюм на райета. Пристигна с фолксваген точно по същото време като Джордж и веднага го поведе към ескалатора, който ги качи до офиса й, където с влизането тя светна лампите. Явно му провървя с тази жена. Набързо му помогна да напечатат показанията му, после го изгледа делово, докато търсеше на бюрото си някаква малка черна книжка.
— Няма как да разбера дали онова, което ми разказахте, е вярно, но не ми приличате на мошеник. Не съм запозната с вашата правна система, но най-добре е да спазим всички възможни формалности. Вземете Новия завет в дясната си ръка. Сега потвърждавате ли, че наистина сте видели и вярвате в онова, което е написано в показанията ви?
— Да.
Тя изтегли листа с показанията му малко нагоре в машината и добави накрая: „Показанията бяха дадени под клетва пред мен, Джоузефин Маккензи, консул на Канада в Пуерто Валарта, Съединени мексикански щати.“ После измъкна листа, постави го на бюрото си и го подписа, като преди това сложи и датата.
— Полага се да се плати такса от десет долара. — Джордж започна да рови объркано в джоба си. — Но не се безпокойте, ще минем и без тях. Ще направя няколко фотокопия, а после можете да използвате факс — той е ето там. Ще бъдете мой гост.
— Благодаря ви. А ще дойдете ли по-късно с мен до вилата? Рано утре сутринта бих искал да направя някои снимки на хората там, а освен това ще бъдете и един независим свидетел.
Тя кимна.
— Добре, ще го направя. Това поне е нещо по-различно от постоянните ми занимания с разни пияници от Торонто, арестувани от местната полиция. Тя го изгледа изпитателно. — Но ще докладвам за случая в Отава, така че всичко трябва да е на ниво, господни Кристиянсен, в противен случай ще си имате сериозни неприятности.
36
Алисън отиде към осем часа в кантората си, влезе точно преди Форбс, на когото се бе обадила по телефона от апартамента си. Той я целуна по бузата и я притисна приятелски към себе си.
— Страхотно, нали?
Тя отключи входната врата и двамата тръгнаха нагоре.
— Засега е добре, но все пак Ники е на другия край на света и доказателствата ни вероятно ще изглеждат не особено стабилни, докато не успеем да я доведем отново тук. Днес със сигурност ще бъде труден ден. — Замълча за миг, докато поставяше кафе в машината, а след това я включи в контакта. — Позвъних и на Манинг.
— Смятах, че домашният му телефон се пази в тайна?
— Така е. Позвъних в полицията и те ме свързаха с него още докато си беше в леглото — той направо побесня. Но след като му обясних какво се е случило, каза, че ще дойде при мен в осем и половина.
— Значи не настоя да се срещнете в неговия кабинет?
— Сам предпочете да дойде при мен в кантората. Може би дори човек като Манинг изпитва поне леко объркване, когато се окаже, че жертвата на убийство, за която в момента се води съдебен процес, всъщност е жива. А и Куин е в затвора вече цели три месеца, животът му направо е разбит, докато само преди осем години е бил истински местен герой — според мен Манинг ще си има някои проблеми в бъдеще, не смяташ ли?
Не продължиха да обсъждат този въпрос, тъй като вече се чуваха стъпки по стълбите навън, а само след секунда се почука на вратата на кантората й. След това главата на Манинг с грижливо сресаната му коса надникна вътре.
— Мога ли да вляза?
През следващите петнайсет минути той старателно си записваше онова, което Алисън му разказа, настанил се удобно в едното от старите кожени кресла в кантората. Изслуша всичко без нито един мускул да трепне по лицето му, освен когато отпиваше от голямата си чаша с кафе, след това прие получените по факса документи с вежливо кимване.
— Значи вие твърдите, че госпожа Куин е жива и се намира в Мексико заедно с господин Тейлър?
Зададе въпроса си с толкова спокоен и безразличен тон, че на Алисън й се искаше да скочи и да закрещи. Нима поне малко не се бе разтревожил от факта, че бе отправил обвинение в убийство срещу един напълно невинен човек?
— Ние не просто го твърдим — напълно сме сигурни, че е точно така. Предполагаме, че между госпожа Куин и Тейлър е започнала любовна връзка преди известно време и двамата са решили да започнат нов живот заедно. На пръв поглед изглежда доста логично — той е вдовец, а тя изобщо не се е разбирала със съпруга си. Онова, което ми се струва доста странно, е защо са постъпили по такъв необичаен начин: убийство, измами, насочване на подозренията към Куин, вместо просто да се разведе с него. Нима наистина го е мразела толкова силно?