Манинг се изправи и поизпъна малко кръста си, сякаш страдаше от лумбаго. Може би това му бе останало от времето, когато като ченге е патрулирал по улиците, а в онези далечни години на полицаите са се полагали само старомодни мотори, с които са кръстосвали Бристол под непрекъснатите дъждове. Той се приближи към прозореца и отново седна, но на стола до него. Когато вдигна поглед към тях, изглеждаше по-стар и доста уморен.
— Добре. А сега бих искал да поговоря с вас съвсем поверително — не за случая на Куин, а за това по какъв начин бихме могли да си помогнем един на друг. Ще ми дадете ли дума, че няма да повторите никъде онова, което ще чуете? Госпожице Хоуп?
— Не мога да разбера какво точно искате да кажете, господин Манинг. Имам си задължения по отношение на моя клиент — а също и пред съда. Бихме могли да проведем някакъв неофициален разговор, ако желаете, но ви предупреждавам, че веднага ще го прекъсна, ако вие започнете да споменавате неща, които не бих могла да запазя единствено за себе си.
— Приемам това за положителен отговор — рязко обяви полицейският началник. — Господин Форбс?
— Добре, продължавайте.
— Така. Госпожице Хоуп, най-напред възнамерявам да помоля днес съдията за отлагане с двайсет и четири часа на процеса.
— Грешите, господин началник. Възнамерявам да застана пред съдебните заседатели точно в десет часа и да пледирам, че Куин трябва да бъде освободен поради липса на престъпление.
Той изглеждаше уплашен и дори още по-състарен.
— Да, не бих могъл да ви спра, но все пак искам да ви обясня защо ще поискам двайсет и четири часово отлагане. На първо място, готов съм да настоявам пред мексиканската полиция да задържи Ники Куин и Бил Тейлър, а след това да оформя официални документи за екстрадирането им. По този начин и вие ще можете да докажете извън всякакво съмнение, че тя действително е жива.
— Значи вие приемате това, така ли?
— Като работна хипотеза. Не вярвам, че сте проучили нещата както трябва, макар и да знам, че Кристиянсен е в Мексико — разговарях с канадската консулка, преди да дойда тук тази сутрин.
— Какво сте направили?
Манинг й хвърли гневен поглед.
— Аз съм началник на полицейското управление, госпожице Хоуп, и мога да си говоря с когото си поискам. Вашият приятел Джордж може и да е открил Тейлър и Куин, но оттук нататък поемам всичко в свои ръце. Може би вие още от самото начало трябваше да оставите тази работа на професионалистите. — Алисън направо бе изумена от наглостта му, но реши да си премълчи. — В момента моите хора проучват каква е процедурата за искане те да бъдат арестувани, а след това и екстрадирани от Мексико. Към тях ще бъдат предявени обвинения в убийство, а също и в измама в особено големи размери.
— Измама ли? — попита Форбс. — Не съм сигурен, че разбираме съвсем ясно какво искате да кажете.
— Да, измама — или по-скоро грабеж. През последните няколко месеца не се занимавам единствено със случая с доктор Куин, нали разбирате това? Съвсем не съм учуден, че Тейлър е избягал в чужбина, макар че съм направо бесен, за дето не успяхме да го предотвратим. — В стаята настъпи тишина, докато двамата адвокати го гледаха очаквателно. — Това, което ще ви кажа сега, е напълно поверително. Разбрахте ли?
Този път и двамата кимнаха в знак на съгласие.
— Добре, ще ви кажа, че Бил Тейлър може и да ви прилича на честен и порядъчен човек, уж преуспял с труда си в малкия град и достигнал до висша длъжност, но нещата съвсем не са такива. Той не е просто обикновен служител, достигнал до поста директор в скромна строителна фирма.
— А аз смятах, че Бил е единственият свестен човек в цялата тази история — обади се Алисън.
— Може би някога е бил честен и порядъчен, но като че доста се е променил след смъртта на съпругата си. Вероятно се е почувствал неудовлетворен, слабо възнаграден, след като е работил почти денонощно в продължение на трийсет години. Вероятно се е смятал дори за експлоатиран.
— Но все пак той е бил директор — възрази Форбс. — Едва ли е гладувал.
— Е, получавал е по шейсет хиляди на година, а не по половин милион, както някои други. Все пак не можем да сме сигурни за аргументите му, преди да сме го разпитали. Но имам чувството, че той по някакъв начин е смятал строителната фирма за виновна за смъртта на съпругата му, с което се е сложил край на един може би доста скучен живот, но такъв, какъвто на него му е харесвал. След това са започнали съмненията, че неправомерно заделя средства. За това имаше сигнали от двама от заместник-директорите, които официално бяха подадени в отдела, който при нас се занимава с кражбите. Изглеждаше, че са се натрупали доста големи разходи, освен това бе получил неправомерно безлихвени заеми. Явно започнал здравата да бърка в кацата с мед. Беше извикан за разпит, което само е заострило вниманието му върху опасността, защото тогава се наложи да бъде освободен поради липса на доказателства. Но управителният съвет бе почнал вече да събира съответните данни, а и моите хора също. Тейлър се е досещал, че най-късно до есента всичко ще бъде разкрито, че ще бъде следен месец-два, а след това и арестуван. Което означава за него връщане отново към бедността и дрипите, като преди това излежи и съответната присъда. Сигурно е бил напълно отчаян.