Алисън кимна замислено.
— Никога не бих си го и помислила дори. Той дори се яви в съдебната зала само преди няколко дни, за да даде показания за Куин. Изглеждаше спокоен, а всъщност се е готвел да избяга. Ами Ники?
— Повярвайте ми, изобщо не съм имал представа за връзката му с нея. Ако дори само подозирах нещо, разследването щеше да приеме съвсем друга насока. Но се опасявам, че разбрах истината едва когато ми се обадихте преди един час у дома. Съжалявам.
— Значи той е избягал в Мексико?
— Не само това, госпожице Хоуп. Преди това внимателно е изучил компютърната система, контролираща достъпа до банковите сметки на строителната фирма. Съставил с един доста сложен план — и както изглежда, май е успял съвсем успешно да го осъществи. Знаел е всички кодове и е имал достъп до всеки един терминал, който го е интересувал, във всеки кабинет на фирмата. Вчера, когато според вашите твърдения Тейлър е заминал за Париж, трийсет и два милиона лири директно чрез компютъра са били прехвърлени от сметките на строителната фирма към някакви сметки в Швейцария. Все пак не е посегнал на всичките фондове, оставил е около две трети, за да не бъде разкрита кражбата веднага, така е разчитал, че ще разполага с няколко дни, за да може да изчезне. Но над трийсет милиона лири биха били достатъчна сума за всеки от нас, нали? Вече разбрахме, че парите са били прехвърлени в Лихтенщайн. След това загубихме следите им за известно време, но предполагам, че вече ги е насочил към място, където според него трудно биха могли да бъдат проследени — най-вероятно към Мексико или към Съединените щати.
Алисън подсвирна тихичко.
— Значи в случая става дума за най-обикновен грабеж? А аз заплашвах половината от каймака на обществото в Бристол с разобличаване, без да съм имала основание за това?
— Опасявам се, че е така, госпожице Хоуп.
— И вие позволихте всичко това да се случи? Оставихте Джеванджи и хората му да се опитат да ме убият, след това да направят опит да убият и Джордж? Всъщност те наистина убиха Джина и другата журналистка. Както и механика, който поправяше колата ми, нещастния пощальон и един от следователите в агенцията на Джордж. Имате ли някаква представа всъщност какво преживяхме всички ние през последните три месеца?
— Тези обвинения са напълно абсурдни, госпожице Хоуп. Не предполагах, че ще се забъркате по някакъв начин с тази опасна шайка — всъщност не виждах никаква връзка между тях, Куин и съпругата му — знам, че са дяволски жестоки, и ако имах и най-малка представа какво вършите, със сигурност щях да ви предупредя. Към някои от тях също ще бъдат повдигнати обвинения, при това доста сериозни, макар и несвързани с Куин, но преди това трябва да разполагаме с достатъчно веществени доказателства.
Алисън направо се тресеше от гняв, но все пак успя да се овладее: нали й предстоеше да приключи успешно съдебния си процес?
— Доколкото разбрах от Джордж, Алън Мар май също е замесен?
— Не ми се вярва, госпожице Хоуп. Господин Мар е един от членовете на управителния съвет на строителната фирма, който пръв ни насочи към нарушенията, извършвани от Тейлър.
Алисън въздъхна. Този Тейлър така лесно я бе заблудил.
— Не съм съвсем сигурна, господин началник. Винаги съм чувствала, че около Алън Мар има нещо подозрително.
Манинг поклати глава.
— Оставете това на професионалистите, госпожице Хоуп. В сряда вечерта Тейлър се е свързал с всички членове на управителния съвет, за да ги предупреди, че ще отсъства няколко дни, налагало му се да замине за погребение на свой близък — явно целта му е била да спечели малко време. Отишъл до дома на Мар и тъй като той не си бил вкъщи, икономката — която, естествено, добре го познавала — го пуснала вътре, за да му напише бележка. След това Тейлър поел към Уелс и изчезнал за няколко часа, преди да вземе самолета за Париж с фалшивия швейцарски паспорт под името Рейнхарт.