Изведнъж на Алисън й стана ясно защо през цялото време е имала чувството, че нещо около Мар не е съвсем наред.
— Благодаря ви, че ни казахте всичко това, господин началник, но ми се струва, че ще е най-добре лично да поговорите със съдията — можете да му се обадите и по телефона, ако не желаете да ви видят, че се появявате в кабинета му. Лично аз ще помоля за отлагане, за да мога да представя допълнителни доказателства, но той едва ли ще се съгласи на това, ако не сте разговаряли предварително с него.
— Да, ще го направя, разбира се. Мога ли да се обадя оттук?
В същото време Джордж седеше намръщен на тихоокеанското крайбрежие, ма няколко километра от Пуерто Валарта. Джоу Маккензи му бе дала мобилен телефон, за да може да се свързва с нея, докато наблюдава вилата. След като бе поспал няколко часа в хотела, той бе прекарал почти цялата сутрин тук, бе паркирал колата си в близката горичка, сврял се бе на сянка и наблюдаваше сградата от своето прикритие, което сам си бе направил от листа и клони. Беше се запасил и с няколко сандвича със сирене и бутилка вода — така че се чувстваше сравнително добре. Но какво ли правеше Алисън?
Досега не бе забелязал Тейлър и Ники Куин да се готвят да се преместват някъде. Виждаше ги как се движат по верандата или отиват към гладкия пясък на плажа отпред. Тя явно бе прекарала доста време тук, защото вече имаше чудесен тен, който ясно се открояваше на фона на белия й доста силно изрязан бански. Същото беше и с децата. Тялото на Тейлър бе съвършено бяло, но той като че ли възнамеряваше да стои достатъчно дълго под слънцето, за да поправи това. Джордж се придвижи внимателно през малката горичка, застана доста близко до лявата част на имението и вече можеше да ги чува дори какво си говорят.
— На децата много им харесва тук, Бил. Защо да не можем да останем?
— Иска ми се да стоя далеч от големите градове поне в продължение на една година. Трябва да се скрием, да се устроим някъде под нови имена. Разполагаме с достатъчно пари, можем да наемем някоя вила по-надолу по крайбрежието, където не е толкова оживено, или например горе в Сиера Мадре.
— Нима се опасяваш, че някой ще се опита да ни открие?
— Не, струва ми се, че това е почти невъзможно. Бихме могли да заминем за всяко кътче на света — отвърна той, но в гласа му все пак се долавяше известно съмнение. — Така ми се искаше да беше постъпила, както те бях помолил, и само да ми бе помогнала да отнесем онова момиче, циганчето, в мазето. Трябваха ни само няколко часа — нямаше смисъл да я убиваме.
— Не съм имала намерение да я убивам и ти прекрасно го знаеш! — Веднага си личеше, че спореха за нещо, което бяха обсъждали и преди. В началото Джордж не можеше да разбере. След това изведнъж замръзна на мястото си, защото се досети. Протегна леко глава напред, опитвайки се да долови всяка дума, което не бе толкова лесно под непрекъснатия шум на вълните долу. Ники изглеждаше ядосана, дори вбесена. Не личеше да съжалява за стореното. — Беше истински малшанс, че Весна се появи точно в момента, когато се готвехме да заминем — не съм и предполагала, че ще я видим отново, нито че веднага ще се досети какво кроим всъщност. Единственото, което й бе нужно, бе сигурен покрив, след като бе изгубила работата си в Лондон. Дяволското момиче бе готово да ни изнудва. Знаеш, че падна по стълбите, когато се опитах да я спра да не излиза. Беше нещастен случай, просто си счупи врата и умря. Казвам ти, беше просто инцидент — нямам никаква вина за това.
— Знам, скъпа, знам. Но полицията смята, че частите са от твоето тяло и че Джеф те е убил.
По тона на Тейлър се долавяше, че го измъчва чувство за вина и че е доста разстроен. Ники обаче се смееше.
— При това положение сме в пълна безопасност, не е ли така?
Той не отвърна. Джордж чу шум от изливането на течност и долови мирис на кафе. Все още не можеше да разбере всичко, но поне някои неща бяха започнали да му се изясняват: измъчваха го непрекъснати съмнения още от мига, в който той самият бе успял да се измъкне от пожара, а всички го смятаха за мъртъв. Не ставаше дума само за разкритията на Джина, просто непрекъснато го терзаеше някакво вътрешно чувство — след като той бе успял да преживее онзи ужасен пожар, дали нещо подобно не бе станало и с Ники? Може би именно заради това се бе решил да тръгне след неизвестния, който след това се оказа Тейлър.