В момента говореше едно от децата, момченцето.
— Татко кога ще пристигне, мамо? Защо не е дошъл заедно с чичо Бил?
Точно в този миг долу на брега се разби голяма вълна и Джордж не можа да чуе отговора. Искаше му се да можеше да види лицето на бедното дете. В главата му се въртяха какви ли не мисли. Представи си ги в Абътс Лейг, когато трескаво са се подготвяли за заминаването. Точно в този момент на вратата се е появила бившата детегледачка. Едва ли би могла да избере по-неподходящ момент. Последвала борба, докато са се опитвали да я затворят долу в мазето, за да могат най-спокойно да се измъкнат от страната. И след това онзи ужасен инцидент. Паниката. Дали двамата бяха разчленили тялото на момичето? А децата вероятно по това време са спели горе в стаите си? Явно един от двамата е успял да запази самообладание, взел е решение да се разкъса тялото и да се напъха в пещта на котела, а след това е запалил огъня. Беше готов да се обзаложи, че това е била Ники — Тейлър като че все още се чувстваше виновен. Страхът и напрежението със сигурност са били направо непоносими, виждаше ги как се потят през цялата нощ около горящата пещ в мазето. И какво е станало след това? Най-вероятно той ги бе откарал с яхтата до Шербург или до Сейнт Мало, след това ги е качил във влака за Париж, а после е побързал да се върне в Бристол, за да заличи следите. Явно страхотно им е провървяло, когато Куин е бил арестуван — това със сигурност не е било предвидено в предварителните им планове. Тейлър бе проявил, освен това дяволска издръжливост, бе удържал фронта в Бристол в продължение на три месеца, но в момента като че бе загубил всякакви сили и увереност, бе така дяволски разколебан… Щяха да се прехвърлят на друго място, при това съвсем скоро. Докато се връщаше към прикритието си, Джордж се чудеше колко ли време още му остава.
В Бристол Алисън пътуваше към затвора. Щеше да се опита да поободри Куин преди съдебното заседание на следващия ден, когато би трябвало да го освободят. Искаше й се да можеше да му каже, че Ники и децата са живи, но при това положение щеше да наруши дадената пред Манинг дума. От друга страна, би било невероятно жалко, ако неочаквано реши да се обеси в килията си точно преди да бъде освободен. Напоследък беше толкова депресиран, че подобна възможност изобщо не бе изключена. Алисън продължаваше да размишлява по въпроса, докато караше внимателно през предградията.
В източната част на града един полицейски ягуар тъкмо излизаше на магистралата, за да поеме към летище „Хийтроу“. На задната седалка седяха двама души — Манинг и една дребна жена от детективите му. От малкото мексиканско посолство на Хартфорд Стрийт проявиха максимално разбиране и желание да съдействат. По същия начин се бе отнесла и канадската консулка Маккензи, но и от двете места го помолиха да пристигне в Мексико, колкото е възможно по-скоро. Докато гледаше към леещия се дъжд навън, Манинг почувства отново онези зачестили артритни болки в костите си. С всяка следваща година студът му изглеждаше все по-непоносим, така че едно пътуване до тропиците съвсем не бе за изпускане.
37
За пръв път видя Куин наистина засмян. Намираха се в друга стая за срещи, която не осигуряваше никаква възможност за спокойни разговори: бяха от двете страни на плътната стъклена стена и застаналият наблизо надзирател непрекъснато ги наблюдаваше, макар че не би трябвало всъщност да слуша какво споделят помежду си адвокатите и техните клиенти. Цялата тази обстановка обаче като че нямаше никакво значение за него.
— Искаш да кажеш, че всички те са живи? Джес и Том също? Избягали са с Бил Тейлър? Просто не мога да повярвам.
— Така изглежда, Джеф. Ники и децата със сигурност са живи и аз ще успея да докажа това в съдебната зала утре в десет часа сутринта. Съдията има някакво друго голямо дело в понеделник, така че се съгласи да насрочи едно кратко съдебно заседание за събота сутринта, на което да представя „новите си веществени доказателства“. Едва след това ще реши дали да се дава по-нататъшен ход на процеса, като Фенъл получи възможност за кръстосан разпит и така нататък. При това положение ще продължим в понеделник, а за другото дело ще се търси резервен съдия. Той все още не знае каква е истината, но след като разбере, смятам, че до обяд ще бъдеш вече свободен.