— Ще трябва да оставим колата тук — обясни му Джоу. — Но все пак е съгласен да наблюдаваме операцията.
Двамата поеха по тревата, като се стараеха да вдигат колкото се може по-малко шум. Небето на запад бе съвсем тъмно, а долу, докъдето стигаше погледът, се простираше сивото море. Когато се приближиха към следващата кола, един полицай с предпазен шлем светна малко фенерче в лицата им, като говореше на Джоу шепнешком.
— Какво каза той, скъпа?
— Обясни ми, че десетина въоръжени полицаи са обкръжили вилата, която е само на около стотина метра пред нас. Можем да отидем до ъгъла и да наблюдаваме оттам, но задължително трябва да легнем и да се прикрием между дърветата. Лично той не очаквал да се стигне до стрелба, но все пак не бил съвсем сигурен.
— Стрелба ли? Но в къщата има две деца, за бога! Той не знае ли това?
— Ами… сега ще го попитам — отвърна Джоу и се обърна веднага към полицая, като му заговори тихо на испански. Офицерът й отговори и тя побърза да му преведе: — Всичко е наред. Капитан Менендес е запознат с обстановката. Според него Ники и Тейлър в момента са в спалнята си. Въоръжени офицери ще влязат вътре и ще ги арестуват, а след това друга група полицаи, сред които и една жена, ще влязат във вилата, за да се убедят, че децата няма да бъдат наранени. Не се безпокойте, Джордж.
— Кога точно ще влязат?
Двамата бяха стигнали до края на малката горичка и вече виждаха вилата. Джоу залегна върху бодливите борови иглички.
— След не повече от пет минути.
Спалнята във вилата бе с изглед към морето. Щорите на стъклените врати, които водеха към балкона, бяха спуснати. Бил Тейлър се събуди внезапно и веднага седна в леглото, защото почувства, че нещо не е наред. Чуваше се шумът от разбиването на вълните в брега, но не му ли се бе сторило, че долови също проскърцваме от отваряне на някаква врата наблизо? Или може би някой бе прескочил оградата и бе усетил стъпките му долу? Той се усмихна на Ники, която лежеше на едната си страна в тъмнината, дълбоко заспала. Прекрасното й тяло бе покрито само с тънък памучен чаршаф. Навличайки къси панталони, Бил се приближи до спуснатите щори.
Тъкмо бе започнал да ги отваря и се готвеше да излезе на балкона, когато чу някакъв остър трясък, от който направо замръзна ужасен на мястото си. Лампите в миг бяха запалени. Вратата, измъкната от пантите, се стовари на земята и четирима мъже в тъмни униформи и с шлемове нахлуха в стаята. Ники седна в леглото и започна да пищи.
— Млъквай! — извика един глас на английски със силен акцент. — Заобиколени сте и ние стреляме, ако вие опита да бяга.
Някъде в задната част на къщата се чу детски вик. Ники скочи гола от леглото и се хвърли към Тейлър, но двама от полицаите я хванаха за ръцете и я избутаха обратно към леглото.
— Пуснете ме, магарета такива. За бога, Бил, помогни ми!
След като я видя само на метър от себе си как се бори и съпротивлява отчаяно като яростна тигрица, Тейлър изведнъж дойде на себе си. Миналата вечер бяха решили да излязат в открито море, за да изчезнат за няколко дни от погледите на всички наоколо. Яхтата, която бяха наели заедно с вилата, беше на брега, снабдена с всички необходими провизии, а и с немалко пари, които бяха заключени в едно от чекмеджетата долу. Явно тук едва ли би могъл да свърши нещо полезно.
— Ще те измъкна, Ники — извика той на жената, с която доскоро бе смятал, че би искал да преживее живота си, прехвърли се през парапета на балкона и в миг изчезна.
Лицето на Ники се изкриви от гняв и тя издаде почти животински рев от яд и ужас:
— Не ме изоставяй, копеле мръсно!
Двамата полицаи се затичаха след него към верандата и забелязаха сянката му, която се придвижваше бързо напред през тъмнината. Бе стигнал почти до средата на дървения пристан, като понакуцваше с единия си крак. Вероятно си бе изкълчил глезена при скачането от верандата. Започнаха да му викат да спре и изстреляха няколко куршума над главата му. Някакъв мъж с доста сребро по униформата взе един високоговорител и започна да повтаря: „Останете на мястото си, мистер, или ще стреляме и ще ви убием!“. Последва втори автоматичен откос. Дървени тресчици, избити от забилите се куршуми, хвърчаха във въздуха, а един патрон рикошира от металната мачта на яхтата и падна във водата. В този момент на плажа слязоха още четирима полицаи, които се опитваха да му попречат да отпътува, така че вече бе невъзможно да се стреля отгоре. Тейлър бе вече в предната част на бялата яхта, леко попревит на една страна, сякаш някой от куршумите го бе улучил, но в същия миг се чу шумът от заработилия мотор. Той побърза да вдигне котва и завъртя кормилото, докато двигателят ръмжеше като мощен мотоциклет.