Четиримата полицаи се бяха разпръснали по плажа, като стреляха с пистолетите си и с две автоматични пушки. Но яхтата вече се бе отдалечила с трясък навътре в морето, като след нея се виждаше само следата от гъста бяла пяна, която бе оставила след себе си. Когато Джоу Маккензи и Джордж пристигнаха запъхтени в къщата, двете деца пищяха от ужас в една от спалните близо до предния вход на вилата. Около тях бяха застанали двама униформени полицаи и една жена, също в униформа. Джоу изтича напред и притисна момиченцето в прегръдката си, докато то гледаше с широко отворени и изпълнени с ужас очи.
— Всичко е наред, Джес. Майка ти също е добре.
— Махай се — извика детето. — Мразя те!
Джордж продължи да тича напред по коридора към предната част на вилата, където Ники Куин бе престанала вече да се съпротивлява на полицаите. Стаята бе изпълнена с униформени мъже с шлемове отпред. Бяха й сложили белезници на ръцете, а краката й бяха вързани в глезените. По ръцете и по раменете й ясно се виждаха червени и синкави петна. Беше все още съвсем гола, свила се в края на леглото, като се оглеждаше недоумяващо наоколо.
— Това копеле! — ридаеше тихо. — Гадно, мръсно копеле! Той ме изостави. Изостави децата. Надявам се, че са успели да го убият. А казваше, че ме обича. Сигурно съм била напълно луда, дето му повярвах.
Джордж излезе навън и едва не се сблъска с Джоу.
— Какво ще стане по-нататък?
— Полицаите ще я откарат в районното полицейско управление, а аз ще трябва да се погрижа за децата.
— А след това?
— Екстрадирането може да се проточи. Ако тя си наеме някой местен адвокат, ще започнат безкрайни обжалвания, отлагания, тук и без това законът действа доста бавно.
— Това е лошо.
Джоу сви рамене.
— Вашите власти биха могли да поискат тя да остане арестувана, докато се вземе решение. Честно казано, най-доброто за нея би било да се съгласи да се върне доброволно. Ще се опитам да я убедя в това. Каквото и нарушение да е извършила според английските закони, наказанието най-вероятно ще бъде по-поносимо, отколкото да прекара месеци, а може би и години в гореща бетонна килия с рояци комари и мръсна воняща дупка в ъгъла вместо тоалетна. А през цялото това време децата й ще трябва да стоят сами в някаква къща под грижите на жени, които не знаят никакъв друг език, освен испански.
В това време изведоха Ники навън, бяха нахлузили джинсите на краката й, а върху раменете й бяха метнали някакво сако, но ръцете й очевидно все още бяха с белезниците на гърба. Под светлината на външната веранда успяха да забележат, че тя продължаваше да се съпротивлява, заобиколена от четирима въоръжени мъже. Жената от полицията също излезе навън, хванала децата. Джесика бе с каменна физиономия, шокирана от всичко, което се бе случило, а Том плачеше. Макар да се чувстваше доста неловко в тази ситуация, Джордж все пак побърза да направи няколко снимки, а Ники възмутено се обърна към него и го заплю.
38
Алисън пристигна в съда малко след девет часа и веднага се запъти към канцеларията.
— Бих искала да се срещна със съдия Игън в кабинета му, преди да започне съдебното заседание днес. Бихте ли организирали тази среща, моля?
— Разбира се, госпожице Хоуп. Ще уведомя веднага господин съдията. Каква е причината за искането ви?
— Бих предпочела сама да му обясня. Но е важно, изключително важно — каза тя и си тръгна, като се насочи към стаята на адвокатите, за да си облече робата. Вече нямаше опасност нещо да се обърка, но все пак беше доста нервна. Тъкмо преминаваше през фоайето на съдебната палата, когато видя как пред входа спря излъскан Даймлер с флагче на Британската общност отпред и ескортиран от двама моторизирани полицаи: последната помпозна процедура, която води началото си някъде от средните векове. Ако Алисън някога успееше да получи място като съдия във Върховния съд, тя бе твърдо решена да пристига на работа с колело, но с тъга си помисли, че дотогава със сигурност ще бъде твърде дебела, за да се побере на седалката. Портиерът отвори почтително вратата на автомобила и съдията пристъпи навън, вече облечен в яркочервената си роба, с черната лента през гърдите. Пое бавно нагоре по стълбите, като кимна любезно на полицая, който го поздрави.