— Спри тук, Али.
Намираха се пред някаква дълга тухлена постройка, чиито прозорци бяха напълно изпочупени, а вратата се държеше едва–едва само на една панта. Леденият вятър брулеше силно лицето й, докато заключваше колата. Потрепери.
— Защо дойдохме тук, Джордж? Това място е ужасно. — Надникна през вратата. — Господи, то явно се използва от разни пияници: вони на спирт и на урина.
Алисън се разтрепери дори още повече, когато под слабите отблясъци на луната забеляза колко сериозно бе станало лицето му.
— Куин би трябвало да ти е разказал, че е бил извикан да дойде тук преди осем години. Пристигнал е пръв на мястото. Някакъв мъж тук е бил прострелян смъртоносно и кръвта му изтичала, а приятелката му била изнасилена. Куин е свършил доста добра работа, преди да пристигне линейката. Момичето оживяло.
— Но не и мъжът, така ли?
— Не, всъщност ставало дума за гангстерска война и разчистване на сметки. Големият бос тук по онова време се наричал Саймън Бонифейс — името едва ли би могло да е по-неподходящо избрано за подобен тип. Бил грозен и брутален, пристигнал тук от Бирмингам. Сложил ръка върху всичко — наркотици, охранителна дейност, проститутки, занимавал се дори с традиционните стари обири — но се интересувал само от сребро и произведения на изкуството. Полицаите не успели да го хванат в нищо незаконно и той скоро се превърнал в местен герой. Живеел разкошно като футболна звезда. Купил си страхотна вила на Севърн Бийч, привличал всички погледи, когато се появявал на разни благотворителни тържества — защото много си падал по тях. Явно му доставяло удоволствие да дава пари за такива цели. Може би го е смятал като някаква своя победа над властниците.
— И кой е бил човекът, когото е убил?
— Някакъв друг мошеник на име Джеванджи, също престъпник. Но Бонифейс се е появил преди него на тази територия. Джеванджи се опитвал да го измести оттук, за да се настани на неговото място.
Гласът, позвънил в хирургичното отделение, бил много, много уплашен. Обаждало се някакво момиче, което крещяло. Било изпаднало в истерия. Не споменало никакви имена. „Двама души, ужасен инцидент, направо умират. Моля, елате!“.
„Какъв точно инцидент? Къде се намирате?“ — попитал Куин, който се оказал на телефона. Било вече осем вечерта и момичето на рецепцията отдавна си било отишло.
Обадилата се била толкова ужасена, че гласът й звучал доста странно, но все пак лекарят успял да разбере, че се намира на някакво отклонение по черния път, точно срещу неработеща вече бензиностанция. „Добре, разбрах това. Вие извикахте ли «Бърза помощ»? Позвънихте ли на 999?“
Разтрепераният глас се превърнал в нещо като писък. „Бързо идвай!“ — извикало момичето и линията била прекъсната.
Куин въздъхнал и сам набрал 999, като помолил за линейка и за полицейска помощ, след това с нежелание се отправил към солниците. Бил наясно, че ще е нужно доста време, докато някой стигне дотам, а мястото било известно като територия на бандитите. Докато се оглеждал за отбивката към черния път, някакъв бял мерцедес изхвърчал от едната страна с бясна скорост, хвърляйки кални пръски навсякъде. Едва не връхлетял върху него. След като завил по основния път, дал максимално газ и подобно на преследващите се коли в гангстерските филми поел с луда скорост към магистралата.
В дългата празна сграда някакво момиче лежало на циментовия под и пищяло от болка. Все още било облечено в бяла блуза, но дрехите му от кръста надолу били разкъсани и по краката му се стичала кръв. В ъгъла лежал безжизнен мъж с лице към пода, а под тялото му се било образувало огромно тъмно петно. Куин проверил пулса и дишането му, след това прокарал внимателно пръсти към дупката от куршума под сакото му. Гърбът на мъжа бил в дълбоки рани. Когато повдигнал тялото, установил, че куршумите са излезли отпред през гърдите и отвсякъде шуртяла кръв. Едва ли би могъл да направи нещо при тези обстоятелства.
Момичето изстенало, когато Куин коленичил до него. На рамото му забелязал кървяща рана от куршум, освен това се превивало и пищяло от болка при всяко негово докосване. „Съжалявам, опитай се да лежиш спокойно, така ще те боли по-малко. Ще ти поставя една обезболяваща инжекция, но преди това се опитай да ми обясниш къде е най-силна болката ти.“
Меките тъмни очи се извърнали към него, в тях имало болка, но и още някакво силно чувство. Омраза? Срам? „Влагалището, всичко наоколо. Изнасилиха ме и четиримата един след друг.“ Изпъшкала отново, когато отворил медицинската си чанта, която бил извадил от роувъра. В нея имал ампули с морфин, предназначени за инциденти. „И рамото също — изплакало момичето. — Ох, почакай, страшно ме боли! Ахмед мъртъв ли е?“.