„Страхувам се, че е доста зле.“
„Не се опитвай да ме лъжеш. Та те му извадиха очите със счупени стъклени бутилки, отрязаха му члена и стреляха толкова пъти по него. Мъртъв е, нали?“.
„Да, мъртъв е.“
„Радвам се, че е умрял най-накрая. Виеше като животно… те го удряха с все сила и му се присмиваха, когато ги молеше да спрат. Бях направо бясна и изпитвах такова унижение. Наслаждаваха се така силно на болката му, че почти бяха забравили за мен — успях да допълзя до кухнята и открих там някакъв телефон.“ Куин вече чувал шума от приближаващите полицейски сирени. „Опитаха се да застрелят и мен, но успях да ги надхитря и да се измъкна. После побързаха да избягат. Копелета. Гадни, мръсни копелета!“.
Вратата рязко се отворила и лекар от спешната помощ се втурнал в помещението. Силен фенер осветил зелената му униформа.
5
— Господи, тук човек може направо да замръзне.
Двамата се бяха върнали в колата и Алисън вече бе потеглила към разкаляното пространство непосредствено до брега на морето. Бристолският канал се простираше напред в тъмнината чак до светлините на Кардиф от другата му страна. Мигащата червеникава навигационна лампа на един нефтен танкер проблясваше към пристанищния док отляво. Лицето на Джордж бе леко осветено от бледата светлина на задния стоп.
— Какво е станало в края на краищата?
— Джеванджи бил мъртъв, а момичето се възстановило, но се наложило да претърпи сериозна операция. Била само на деветнайсет години, а така разнебитена след преживяното, изобщо не можела да си намери съпруг сред азиатската общност. Една година по-късно се самоубила.
— Бедното дете.
— Но Куин разпознал Бонифейс и приятелите му, които бил зърнал в мерцедеса. След като години наред се бил гаврил най-безцеремонно с правосъдието, Бонифейс най-накрая бил арестуван. Куин бил главният свидетел по време на съдебния процес.
— Признат ли е бил за виновен?
— Да, за убийство. Бонифейс бил ангажирал най-добрите адвокати в района. Със сигурност можел да си го позволи. Но свидетелските показания на Куин разбили цялата му защита. Получил доживотна присъда с препоръка да излежи ефективно не по-малко от двайсет и пет години в строг тъмничен затвор, като се охранява непрекъснато от четирима надзиратели.
— Не би могъл да навреди на никого, докато е вътре, нали така?
— Вече не е вътре. Бонифейс излежавал присъдата си в най-добре охраняваното крило на затвора „Дърхам“, но оттам се съгласили да бъде прехвърлен в „Паркхърст“ на остров Уайт. Там затворът също бил със строг режим, охранявал се добре, а и старата му майка можела да го посещава. Полицейската камионетка, с която го местели, се сблъскала с някакъв камион, двамата придружаващи го надзиратели пострадали сериозно, а Бонифейс изчезнал.
— Кога е станало това?
— Преди три месеца. Оттогава никой не го е виждал.
— Дали е тук, в Бристол?
— Готов съм да се обзаложа, че е побързал да се качи на самолета и само след няколко часа вече е отпътувал нанякъде, откъдето няма да могат да го екстрадират. Може би е заминал за Северен Кипър — семейството му е оттам, той е кипърски турчин. Но все още е твърде богат и би могъл да купи всичко, каквото си пожелае. Имал е за какво горчиво да съжалява. Толкова му е било приятно да се изявява в ролята на местния Робин Худ — а тази присъда е била наистина тежък удар за него.
— Искаш да кажеш… Не, Джордж…
— Говори се, че Бонифейс се е заклел да пипне Куин, а също и прокурора в този процес, съдията и някакъв детектив от полицията на име Бригъм, който всъщност го е арестувал. Бригъм вече бил мъртъв, получил сърдечна криза преди няколко години. За останалите не знам нищо.
— Не, всичко това ми изглежда твърде невероятно.
— Какво невероятно има този човек да търси отмъщение? Нима никога не си чела за това в Стария завет?
— Това са глупости, Джордж, прилича ми на сценарий на стар каубойски филм.
— Според мнозина Бонифейс си е бил точно такъв — един истински каубой.
— Много мило, скъпи, че откри всичко това, но трябва да ти призная, че не вярвам да има някаква връзка. Всичко е станало толкова отдавна… освен това, ако Куин се е чувствал заплашен, нали веднага щеше да побърза да ми обясни това? — Джордж я погледна и неуверено поклати глава. — Наистина е странно, че изобщо дори не спомена за този случай. Дори напротив, по друг повод подхвърли, че последния път, когато се бил срещал с адвокат, било при покупката на къщата му. Гаден лъжец — каква роля играе, дявол да го вземе?