Приятелят й кимна енергично.
— Напълно права си, Али. Може би твоят клиент се страхува от нещо и би искал да го скрие дори от собствения си адвокат? Сигурна ли си, че искаш да поемеш този случай? Не можеш ли да го зарежеш, да се измъкнеш от него?
— Не — нали знаеш старото добре известно правило. Вече твърде много съм навлязла в този случай, независимо дали това ми харесва или не. — Тя включи двигателя и обърна колата в обратна посока.
Алисън беше в кантората си още в осем часа на следващата сутрин. Щом влезе, веднага се запъти към прозореца и го отвори. Малкото гробище отвън създаваше обикновено някакво чувство на спокойствие със своите големи четвъртити гробове, обрасли с мъх и трева, докато в същото време слънчевите лъчи се промъкваха и осветяваха пространствата между тях. Разполагаше с два часа преди началото на делото си в съда, така че се настани на перваза на прозореца, сякаш за да събере достатъчно енергия, нужна й за изучаването на документите по него.
Кантората й бе доста просторна, обзаведена с голямо, отрупано с папки и книжа бюро, кафяво кожено канапе и две кресла в същия стил. Стените бяха боядисани в синьо, като по тях бяха закачени дипломи в рамки. Като се имаше предвид колко ужасно консервативна бе професията й, цялото това обзавеждане имаше за цел да покаже, че тя е адвокат, на когото човек би могъл да се довери, независимо че е жена.
Уморено разтвори тънката зелена папка, в която бе подредила всичко, с което разполагаше до този момент във връзка със случая на Джефри Куин. Този безполезен Диксън всъщност бе събрал само няколко незначителни неща, преди да бъде изхвърлен. Повечето от тях бяха напълно предвидими и в същото време съвършено ненужни. Куин произхождаше от работническо семейство от Норуич. Майка му е била доста упорита и настойчива жена, така че и трите й деца получили добри професии. Единият син бе лекар, брат му разполагаше със собствена строителна фирма, а сестрата бе социален работник. Всъщност не точно, тя бе директор на социалната служба в един от големите райони на Лондон.
Алисън внимателно прехвърли изписаните на машина листове и бележките, водени на ръка по време на телефонни разговори. Куин бе завършил гимназия, след което постъпил в медицинския факултет в „Сейнт Томас“ в Лондон. Практикувал е една година в Гана. Следваше блестяща болнична кариера. Отначало бил домашен лекар, после станал специализант. По-късно постъпил в Бристолската кралска болница като старши специализант и се подготвял за консултант в областта на ортопедията. Хирург.
Защо, по дяволите, бе захвърлил всичко това и бе станал общопрактикуващ лекар? Всичко като че съвпадаше с женитбата му за Ники преди около десетина години. Съпругата му Никола Гардинър бе от стара бристолска фамилия. Откри някаква избеляла снимка в папката. Била е удивително красива. Висока и стройна хубавица, с тъмна къдрава коса, почти като тази на Алисън, но много по-изискано подстригана и нагласена. Дългите й крака се очертаваха под късата поличка. Направо да му се замае главата на човек.
Алисън въздъхна. Ако беше ченге, със сигурност също би го арестувала. Всичко изглеждаше толкова правдоподобно. Дали наистина не я бе бутнал по стълбите и не й бе пречупил врата? Ако бе станало това, колкото по-скоро разбереше истината, толкова по-добре щеше да е за нея. Дали ще успее да го представи като убийство по непредпазливост по време на процеса? Явно после се е уплашил, опитал се е да унищожи тялото в пещта на парния котел, като в същото време е избягал някъде надалеч. От друга страна, ако разказваната от него история се окажеше вярна, оставаше да се разяснят още толкова неща. Трябваше да открие друг евентуален убиец. Човек, който да има мотив за престъплението. Някой, който е мразел Куин. Не й се искаше твърде много да се доверява на разкритията, направени от Джордж — но защо някой би ненавиждал Куин? За пръв път попадаше на клиент, живял доста скучно, но и с полезна за околните професия. Обикновено се налагаше да защитава разни платени злодеи. Сега нещата бяха съвсем различни. Но защо Куин не бе достатъчно откровен с нея? Все пак бе твърде рано да започне да го разпитва за миналото му. Длъжна бе преди това да се опита да спечели доверието му.