— Наистина ли вярваш в това? И ти ли?
— Искам само истината, Джеф. Тя ми е нужна, за да мога да ти помогна.
Куин поклати глава. Този път не се разплака. По никакъв начин не издаде чувствата си, макар че явно преживяваше нещо ужасно.
— Не. Нищо подобно не се е случвало. Всичко си беше точно както ти го разказах. Когато ги видях за последен път, и тримата бяха живи.
— Сигурен ли си, Джеф? Наистина ли бяха живи? Всичките?
— Да.
Тя се върна на мястото си и си извади бележника.
— Добре, вярвам ти. Но ако не успеем да посочим някой друг, който би могъл да го направи, съдебните заседатели едва ли ще ти повярват.
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид, че ти си очевидният заподозрян. Твоята жена е мъртва, при това в твоята къща. Ако някой друг я е убил, кой е този някой? И защо го е направил? Ти би трябвало да имаш някакво обяснение, не е ли така? Имал ли си някакви врагове? Или може би тя е имала?
— Не и такива, за които да съм знаел.
— Я опитай отново. Не мога да повярвам, че си доживял до четирийсет и една години, без да си се спречкал с някого. — Той я гледаше разсеяно. — Или може би си имал контакт с човек, забъркан в престъпление… може дори това престъпление да е било и най-незначителното?
— Не, не мога да си спомня за нищо подобно.
Защо ли я лъжеше?
— Нищо, значи? Е, продължавай да мислиш по въпроса. Добре си помисли, Джеф — ще дойда отново утре, за да поговорим пак по въпроса. Ами Ники?
Куин отново поклати глава.
— Доколкото знам, всички, с изключение на мен я харесваха. Просто не правеше нищо, което би могло да й създаде врагове. Грижеше се за къщата и децата, беше секретар на родителското настоятелство в тяхното училище. — Беше вперил поглед в масата пред себе си, а пръстите му барабаняха нервно отгоре. — Много бих искал да можех да помогна.
— И на мен ми се иска. Предишния път ми спомена, че през последните шест месеца, може би дори и година, тя като че се е занимавала с нещо, което старателно е криела от теб?
— Да.
— Все още ли спяхте в едно и също легло?
— Обикновено.
— Добре, де, не се ли опита поне да поговориш с нея? Направо да я попиташ?
— Тя просто ми се изсмиваше.
— И не искаше да ти каже?
— Смееше се и казваше, че съм параноик. Понякога имах чувството, че може би е права.
— А тя нямаше ли обяснение?
— Смятах, че си има някой друг.
— Но тя го отричаше?
— Да, категорично.
Алисън се изправи и се протегна.
— Все пак всичко е съсредоточено около Ники и тази нейна голяма тайна, нали? Затова нека се върнем пак към началото. Когато я срещна за пръв път преди десет години — какво се случи всъщност?
Никола Гардинър беше отегчена. На двайсет и три години бе прекалено възрастна, за да прекарва уикенда си заедно с родителите си, пък дори и на тяхната яхта. Бяха потеглили с колата от Бристол в петък вечерта, пътуваха час и половина по магистралата до Екзетър, а след това по странични пътища до Старкрос.
Яхтата беше доста голяма, в нея спокойно можеха да преспиват по шест души, а освен това бе мощна и с нея можеше да се стигне чак до Средиземно море, макар че рядко напускаше традиционното си място на пристана на широкото устие на реката. Но в събота сутринта все пак поеха към крайбрежието на Девън, като пуснаха котва съвсем близо до Дарт, почти непосредствено до червените тухлени стени на военноморския колеж. Беше приятен юнски ден, времето беше достатъчно топло за слънчеви бани, така че когато останалите слязоха на брега, тя се изтегна на палубата по доста изрязани бикини, които добре очертаваха стройната й фигура. Жалко, че наоколо нямаше никого, който би могъл да оцени тази гледка.
Ники лежа така дълго, дори подремна под топлите слънчеви лъчи, но през повечето време си мислеше за това колко би искала животът й да не е толкова объркан. Даваше си сметка, че е ужасно разглезена, това не беше никак чудно, след като беше по-малкото дете в семейството на преуспяващ финансист. Бе преживяла доста спокойно годините в най-престижните училища на Бристол, а след това прекара трите години в политехническия факултет като един безкраен купон. От време на време се спираше за малко, за да си отдъхне. Тъй като не успя да защити степен по социология, последователно се захващаше да работи на разни тъпи места, като се занимаваше преди всичко с маркетингови проучвания. Но ето че вече близо година умело успяваше да избягва всякаква работа.