Баща й й осигуряваше добра издръжка, а и току-що бе сменил предишната й спортна кола с нова. Плащаше и наема за малкия апартамент, който бе наела в Редланд. Майка й не спираше да говори за кариери и съпрузи, но първата тема ужасно я отегчаваше, а втората бе старателно избягвана от нея. Том бе подходяща кандидатура — вече бе съдружник в една от най-старите агенции за недвижими имоти в града, но и двамата не направиха достатъчно усилия, за да укрепят връзката си. Той се бе отдръпнал, за да й даде възможност да се почувства свободна. В момента си живееше страхотно, но непрекъснато беше недоволна, все нещо не й достигаше. Искаше й се да си има личен живот.
А и на всичкото отгоре се появи този шок — разбра, че е бременна, и си даваше сметка, че съвсем скоро трябва да направи нещо по въпроса. Сигурно бе станало по време на партито в клуба по ръгби, когато прекара само някакви си десетина минути в колата на Джеймс, докато проклетите колани направо се бяха забили в гърба й. След това той дори не искаше и да знае за нея, а и не че това особено я интересуваше. Можеше да направи аборт. Вероятно щеше да е най-добре, ако замине за чужбина. Въздъхна и затвори очи. Слънцето изглеждаше червеникаво през притворените й клепачи, но след това постепенно стана лилаво, а после и черно, докато се унасяше в сън.
Събуди се от някакъв шум наблизо. Чу, че някой се изкачва по стълбите към палубата. „Погледни кого срещнахме в Дартмаут!“. Ники отвори очи в момента, в който жената стъпи на палубата, изглеждаше невероятно дебела в късите си панталонки и оранжевото сако. Това беше майка й, човек не можеше да сбърка отвратителния й глас, подобен на магарешки рев. Баща й още не се виждаше, но един след друг на палубата се появиха двама млади мъже.
Познаваше Робърт, той бе един от помощниците на баща й. Беше смотаняк и досадник. Другият беше висок и хубав. Тясното му интелигентно лице и кичурът преждевременно побеляла коса веднага привличаха погледа.
Ники седна, когато го видя да й се усмихва. „Здрасти, аз съм Джеф. Ти сигурно си Ники?“. Забеляза, че оглежда с възхищение тялото й, и протегна крак напред. Усети, че цялата настръхва от този поглед. Животът й я бе направил доста цинична, но този мъж й се стори по-различен от отегчителните смотаняци, с които бе свикнала.
Следващият час мина бързо. Седяха отпуснати на палубата с бутилка вино пред себе си. По време на разговора им установи, че е лекар. Предложи да вечерят в Дартмаут, точно както се бе надявала, а родителите й с усмивка отвърнаха, че биха предпочели да останат на яхтата. Двамата мъже бяха дошли, за да оглеждат някаква лодка, която Робърт се канеше да купи. Тя обаче се бе оказала истинска развалина и вече смятали да си тръгват, когато срещнали майка й на кея. Нещата се уреждаха направо чудесно. Робърт все пак трябваше да поеме с колата си към къщи; имаше жена и две деца под три годинки, които го очакваха. Убедиха Джеф да остане и да се върне заедно със семейство Гардинър в неделя вечерта.
Към осем часа вече хвърляше предизвикателни погледи на заинтригувалия я лекар под меката светлина на свещите на масата им в „Кард Енджъл“. Той като че изобщо не забелязваше трескавите й усилия да си припомни как да води дори някакъв що-годе интелигентен разговор, а тя направо бе запленена от поведението му, което внушаваше такова доверие. Беше забавен, непрекъснато я разсмиваше. И несъмнено я харесваше. Когато се върнаха на яхтата, дълго се притискаха голи един към друг, макар че в края на краищата всеки спа в отделна каюта. Не й се искаше родителите й да са наблизо, когато се любят; щеше да крещи, да се върти, да се отдава напълно на чувствата си. Това бе единственото нещо, в което наистина я биваше.
6
— И какво стана след това? — попита Алисън и престана да си води бележки, като се замисли какъв невероятен преход бе направил от онази юнска идилия до голата стая за срещи в затвора.
Куин сви рамене.
— Нещата се развиха както става обикновено. Когато се върнахме в Бристол, я поканих да излезем. В началото като че не възразяваше, че прекарвах толкова много време в болницата — дори ми се струваше, че намира лекарската професия за доста вълнуваща. Само че познанията й за нея бяха единствено от телевизията, нямаше ни най-малка представа за реалността: счупените крайници при автомобилни катастрофи, болката, неразположенията, стресът и непрекъснатото дяволско изтощение.