— А какво ще кажете за децата, за Бога? Те са само на седем и на девет години и са изчезнали вече от седмици!
— Вашият клиент не е обвинен в убийството на децата си, отнася се единствено за убийството на съпругата му.
— Все пак продължавате ли да търсите децата?
— Разбира се, госпожице Хоуп, надяваме се поне да открием телата.
— Значи сте убеден, че са мъртви?
— Почти съм сигурен, че е така, но все пак не съм ги включил в повдигнатото обвинение.
— Настоявам отново да ми кажете дали продължавате да ги издирвате. Сериозно ли?
Той въздъхна.
— Не следите ли средствата за информация? Отправихме молба за помощ чрез пресата, по местното радио, по време на регионалните новинарски емисии на телевизионните станции — дори получихме вече доста обаждания от граждани. За съжаление нито едно от тях не съдържаше информация, която да ни помогне да открием децата. Но със сигурност ще ги намерим. Винаги успяваме, макар и понякога да са ни нужни година или две.
След пет минути бе отново на улицата, придвижваше се бързо между колите към кантората си. Не биваше да го прави — беше само загуба на време. Манинг няма да направи нищо повече — а след като той, който разполагаше с целия полицейски състав, не бе в състояние да открие децата на Куин, бе направо нереалистично да си мисли, че сама би могла да успее. Трябваше да съсредоточи усилията си върху събирането на нови доказателства за защитата на Куин по време на процеса. Дали щеше да успее да убеди съдебните заседатели? Изглеждаше доста невероятно.
Срещна се с Джордж рано вечерта в едно заведение близо до кея. Всъщност те рядко се срещаха някъде другаде вечер, освен в кръчмата — може би именно затова непрекъснатите й усилия в областта на джогинга даваха толкова незначителни резултати. Обикновено й казваха, че е позакръглена, но доста често й се искаше гърдите й да бяха поне малко по-големи, а бедрата — по-тънки и стройни.
„Ландоджър Троу“ бе едно от най-старите заведения в Бристол, разположено бе близо до пристанището и буквално на минути път от центъра на града. Напоследък на пристанището рядко можеха да се видят кораби, като се изключат пътнически лодки, които правеха разходки наоколо, както и някои моторници. Но все пак тук се бе запазила особена атмосфера. Вечерта беше топла, така че двамата седнаха отвън непосредствено до водата и тя веднага започна да му говори за Куин.
Джордж Кристиянсен можеше да бъде направо отвратителен. Когато беше пиян, ставаше раздразнителен, неспособен да води дори най-елементарен разговор. Но в други случаи бе толкова любезен, добър в леглото и изненадващо умен. Само че бяха нужни огромни усилия и много време, за да го накара човек да се изяви — и може би в това бе чарът му. Тази вечер бе в страхотна форма и докато го наблюдаваше, Алисън си мислеше колко различен би могъл да бъде, ако не бе напуснал училище още на петнайсет години: достатъчно бе да се подстриже прилично и да се приведе в по-добър вид и можеше да се окаже по-добър адвокат от нея.
— Какво ли би могъл да крие Куин, а, Джордж? Какво може да е това нещо, което да е толкова ужасно, че мълчи за него дори сега, когато го заплашва доживотна присъда? И когато толкова много се нуждае от мен? — Беше си взела халба бира. — Наркотици, пари, измама? Какво би могло да го компрометира повече, отколкото сегашното обвинение в убийство?
— Да не би да е нещо, което би направило по-сигурно осъждането му? Или пък да удължи срока му на престой в затвора?
— Но нали ти сам твърдеше, че участието му като свидетел в процеса срещу Бонифейс го е превърнало в местен герой? Просто не ми изглежда логично.
— Може би твърде много преувеличаваме този факт със свидетелстването му, скъпа. Не смяташ ли, че е възможно изобщо да не му е дошло наум, че сегашната история може да има нещо общо с онзи случай? Дали самият аз не греша?
— Глупости, ти изобщо не вярваш на това.
— Наистина ми се стори доста важно, когато Фридмън спомена за това, но все пак е възможно и да е грешна следа.
— При това положение едва ли ще успея да направя нещо повече за него. Срещнах се с Манинг, но за него случаят е приключен; не иска и да чува за разни версии, които биха го усложнили, така че ние ще трябва да свършим неговата работа. Дори днес са преместили Куин в затвора „Мери Чърч“, който е извън града. За тях е много удобно, по-добре да е по-далеч оттук. „Хорфийлд“ бе поне по-близо. — Тя сбръчка нос и се закашля, когато Джордж си запали цигара. — А Куин е в такова ужасно състояние. През по-голямата част от времето седи сам в килията, забол поглед в стената пред себе си като някакво зомби. Паметта му като че съвсем е отслабнала, дори когато се опитва, с мъка си спомня само отделни подробности, но не успява да сглоби цялата картина. Ето, оказва се, че му се губи цял ден, докато е пътувал в провинцията в деня на убийството. Просто не си спомня къде е обикалял с колата. Имам нужда от помощ, Джордж. Разполагаш ли с време? Условията са същите, както и преди.