Той пресуши халбата си.
— Значи искаш да се поразшетам малко из подземния свят, а, мадам? — изрече доста високо и гласът му привлече вниманието на няколко случайни минувачи, които започнаха да ги оглеждат с любопитство. — Сред великите комбинатори? Големите играчи?
Когато говореше така, я дразнеше. Беше дяволски фалшив. Истинският Джордж изобщо не беше такъв.
— Престани, Джордж. Да не би да искаш целият свят да разбере за какво си говорим?
— Седемнайсет и петдесет на час плюс разходите. Специална намалена тарифа. Това е, ако се намерят съответните фондове, от които да ми се плати — ако не, ще го направя само за да имам тялото ти, скъпа моя.
Тръгнаха си от кръчмата към девет часа и поеха, хванати за ръка, по покритата с чакъл алея към Кинг Стрийт. Вече се беше стъмнило и светлината от уличните лампи се отразяваше във водата. Група тийнейджъри яростно ритаха празни кутии от кока-кола, като по този начин като че се освобождаваха от натрупаното напрежение. Добре облечените двойки, които се разхождаха наоколо, бързаха да се отдалечат по-скоро от тях.
Когато наближаваха колата, Алисън хвърли поглед към първата страница на „Ивнинг Поуст“ на павилиона, покрай който минаха, и направо се закова на място. Веднага купи вестника и двамата се взряха в първата страница под лампата, точно където бе паркирана колата й.
— Защо трябваше да го разбера по такъв гаден начин, по дяволите! — изсъска вбесено тя. — Истински кошмар.
Историята на първа страница бе съвсем кратка. Просто снимка на току-що разкопан гроб в гориста местност и няколко думи за откритите части от телата на две деца, на които попаднал горски работник. Гробът бил открит в Лейг Уудс, близо до къщата на Куин. Алисън погледна объркано към Джордж.
— Манинг дори не ми спомена за това. Предполагам, че би трябвало да са те, а?
— Разбира се, че не е принцесата от кулата, хлапе.
— При това положение всичко е загубено. Три трупа и никакво убедително алиби — това направо ще го унищожи. О, дявол да го вземе! — извика след това, като забеляза квитанцията за глоба за неправилно паркиране върху предното стъкло на колата й. — Смятах, че имам право да паркирам тук, не е ли така?
Джордж мълчаливо кимна към поставения наблизо временен забранителен знак.
— Съжалявам, Али, аз също не съм го забелязал.
— Господи, едно зло никога не идва само, просто не мога да повярвам! — объркано добави тя, когато иззвъня телефонът в колата.
— Остави го да си звъни, скъпа. Да се прибираме у дома.
— Не — твърдо заяви тя и вдигна слушалката. — Алисън Хоуп. — Тялото й се напрегна като струна, докато слушаше гласа отсреща. — Как е той? — Джордж не можеше да чуе какво й обясняват от другата страна, но то явно никак не й харесваше. — Разбирам, ще дойда веднага.
Остави слушалката и се обърна към него:
— Беше един от заместник-директорите в затвора „Мери Чърч“. Куин се е опитал да се самоубие.
— Как?
— Изострил металната част на леглото си и си прерязал вените на ръката. След това е останал сам в килията си повече от шест часа, така че е изгубил ужасно много кръв. Бил в безсъзнание, когато са го открили.
— Дали е разбрал за децата?
— Не ми се вярва. Не ми спомена нищо за това, а почти цялата сутрин бях при него. Дори ми се стори малко по-уверен и в по-добро настроение. Просто не мога да повярвам, че се е опитал да се самоубие само час или два, след като съм си тръгнала. Изглежда ми лишено от всякакъв смисъл. О, Джордж…
Двамата седяха мълчаливо в колата.
— Нали няма да го изоставиш в това състояние, Али?
— Не… дори изведнъж напълно му повярвах. Има нещо гнило в цялата тази работа.
7
Алисън караше бързо по пустите улици. Бе започнало силно да вали, едрите капки барабаняха по покрива на колата, а по пътя вече се стичаше вода. Джордж се бе изтегнал на седалката до нея, едрото му лице с буйна брада се осветяваше от уличните лампи. Пътуваха мълчаливо и тя в миг се усмихна на една своя мисъл — колко странна бе тяхната връзка. Не го бе срещнала по време на работа, а в резултат от обхваналия я обществен ентусиазъм, накарал я да се присъедини към организацията на самаряните преди три години. Джордж също присъстваше по време на подготвителните сбирки, които се провеждаха в църквата, стърчеше там като къс необработен гранит и ярко се открояваше сред останалите, които бяха преди всичко добронамерени представители на средната класа. Брадата му не беше оформена, носеше каскет и доста изпоцапан анорак. Приличаше на продавач на някой от пазарите. Никой, освен нея не пожела да разговаря с него, когато направиха почивка, по време на която бе сервирано нескафе.